Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 85
Мариан Кийс
Трябва да знаеш кога да рискуваш,
кога да рискуваш,
и кога да пасуваш…
— Патрища Евънс се обажда. Приемаш ли разговора?
…и кога да бягаш.
— Няма да се обадя. Ще й позвъня в десет.
Джоджо се шмугна покрай бюрото на Манодж.
— Отивам да видя Дан.
— Наставникът ти — допълни Манодж. Манодж се боеше от Дан и от странната му зелена шапка.
Дан беше в кабинета си и лъскаше със сукно един от любимите си военни спомени. Стоеше с любимата си зелена шапка — навярно беше забравил да я свали, когато беше влязъл — и под нея лицето му изглеждаше дребно и дяволито.
— Здравей, Джоджо, тъкмо почиствах любимия си шлем.
Джоджо не знаеше каква част от двусмислиците, които ръсеше, бяха преднамерени. Всичките, подозираше тя, но сега не му беше времето.
— Май ти пари под краката.
— Определено ми пари. Трябва да го кажа на някого: Получих от Патриша Евънс предварително предложение за един милион лири. Да го приема ли и да пропусна възможността да спечеля повече? Или да го отхвърля и да рискувам да не получа нищо? Ти си агент с опит, как постъпваш обикновено?
Дан затършува из джоба на панталоните си от рипсено кадифе и измъкна една монета.
— Ези или тура?
— А, я стига.
— Понякога ходя при Олга Фишър…
— Защо при Олга? Да отида ли при нея?
— …и играем на камък, ножица, хартия.
Джоджо изглеждаше разочарована и Дан и каза тихо:
— Не мога да те посъветвам нищо. Това е игра на риск и аз подозирам, че ще направиш имено това, което младите глупаци наричат „най-неудачния сценарий“.
Джоджо се замисли.
— Най-лошият сценарий? Мога да изгубя един милион лири. Мога да съсипя кариерата на един писател.
— Така е.
— Да — замислено каза Джоджо — благодаря ти, Дан. Много ми помогна.
— Ще приемеш ли?
Джоджо го изгледа изненадана.
— Не.
— Извини ме, скъпа, но току-що каза, че има вероятност да загубиш един милион лири и да съсипеш кариерата на автора. Наистина го каза, нали, защото ако не си, значи съм тръгнал по пътя на изкуфялата леля на Джослин Форсайт.
— Казах кое е най-лошото, което може да се случи. Не е въпрос на живот и смърт. Тоест, каквото и да стане, никой няма да пострада. Точно така ще постъпя. Благодаря ти.
Завъртя се на сто и осемдесет градуса на високите си токове и изчезна. Дан каза на въздуха с искрено възхищение:
— Тази самка ще изяде малките си.
Беше труден разговор. Патриша беше недоволна. Само миг и тя рязко промени сърдечния тон, с който винаги се обръщаше към Джоджо.
— Все още можете да наддавате в понеделник — меко каза Джоджо.
— Направих единственото предложение, което възнамерявах да направя.
— Съжалявам, наистина. Ако си промениш решението, няма да ходя никъде, имаш телефонния ми номер.
По-късно Манодж я попита:
— Как го прие?
— Мрази ме.
— Сигурен съм, че не те мрази.
— Определено е така. Но пък не беше най-добрата ми приятелка. И следващия път, когато ми попадне добра книга, ще ме потърси. Сега за довечера — продължи тя, като смени темата — на кой клас по йога да отида? Мога да отида на трудния и да стоя на един крак като чапла и да се потя като прасе, или да отида в групата, където ще лежа на пода и ще дишам дълбоко. Къде да се насоча, Манодж?