Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 83

— Да говорим откровено, Джоджо, не мисля, че струва повече от нашата оферта. Наистина трябва да я приемеш.

— Благодаря за съвета, Алис.

Джоджо се залюля на стола си, потънала в размисъл. Обаждането на Алис беше разклатило нейната самоувереност.

Как щяха да постъпят четирите издателства, които още не й се бяха обадили?

Олив Лиди от „Садърн Крос“ напоследък търпеше неуспехи и отчаяно търсеше голям удар. Щеше ли да предложи достатъчно висока сума, или куражът щеше да я напусне?

Франц Уайлдър от „Б&Б Колдър“ също беше в кюпа: беше станал редактор на годината и беше издал роман, спечелил „Букър“ (Букър — престижна английска награда за литература. — Б. пр.). Той не би се отказал от нов удар, но дали огромният успех не беше притъпил стръвта му?

Тони О’Хеър от „Тор“ беше великолепен издател, но „Тор“ напоследък претърпя сътресения — уволнения и оставки, в издателството цареше недоволство. Силно се нуждаеха от нещо голямо, но организацията им напоследък беше в пълен хаос и навярно нямаше да могат да се споразумеят да упълномощат Тони да предложи парите.

А Таня Тийл от „Долкин Емъри“? Другата умница, издателката на Миранда Инглънд. Няма причина да не предложи по-висока цена.

Но нямаше как да разбере, докато не й се обадеха. Не можеше и да става въпрос тя да ги търси; това щеше да предизвика вълна от подозрителност.

Трябва да имам смелост, помисли си тя. Трябва да съм твърда.

Не за първи път попадаше в подобна ситуация — въпреки че не ставаше дума за толкова огромни суми — но нямаше гаранции, че ще се измъкне. Само защото не се бе провалила предишните пъти не означаваше, че я чака успех.

А щетите бяха непредсказуеми, не само за бедния Нейтън Фрей, но и за нея. Да съсипе книгата още преди да бъде продадена…

Веднага щеше да тръгне мълва. Надеждността й ще бъде срината, ще минат векове, преди да се възстановят тънките като паяжина връзки, които бе изграждала с издателите през всичките години.

Глава 26

Вторник вечерта, в след любовното легло на Джоджо

— Как мислиш да постъпиш?

— Ти какво би направил?

— Ще приема предварителното предложение от един милион лири.

— Ясно…

— Това е невероятна сума, особено за дебют.

— Разбирам…

— Значи така, а?

— Какво?

— Ще го приемеш, нали?

— Да. Не. Не зная.

— Искаш да биеш единия милион, който Ричи Гант получи за „Бързи коли“, така ли? — Марк зарови пръсти в косата й. — Не е правилно така да взимаш решения. Ако се опитваш да засенчиш Ричи, няма да вземеш правилното решение.

— Не съм ти искала съвет — високомерно му отвърна тя.

— Напротив, попита ме — засмя се той, целувайки кокалчетата на ръцете й едно по едно, — а като говорим за съвети, Ред, понякога не получаваме отговорите, които очакваме.

Тя повдигна глава, отплитайки косата си от пръстите му, после отново се отпусна на възглавницата си и въздъхна:

— Иска ли ти се да се върнеш в полицията? — пошегува се Марк. Подобно на малко момченце, изпитваше интерес към живота й като пазител на закона и винаги се опитваше да я накара да му разказва за него.

— Знаеш, че не е като в „Ангелите на Чарли“ — гласът й прозвуча раздразнено. — Как ще ти харесва да претърсваш труп, така разложен, че смърди през четири етажа, и да стоиш на пост, докато се появи колата?