Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 86
Мариан Кийс
— Легни на пода и дишай дълбоко.
— Правилен отговор. Ти си добро момче.
— Мъж, Джоджо, мъж. Кога ще го забележиш?
Тя реши да пропусне урока по йога. Беше станало прекалено късно, а със същия успех тя можеше да лежи на пода и да диша дълбоко и у дома си пред телевизора.
Събра си нещата и на път за навън видя светлина в кабинета на Джим Суийтмън. Импулсивно спря да си побъбрят, но когато отвори вратата, видя, че Ричи Гант е с Джим. Погледнаха я безизразно, после отново се съсредоточиха в говорещия, чийто безплътен глас нареждаше:
— Винаги остава нещо неизяснено.
— Извинете — прошепна Джоджо и веднага излезе.
Беше седем и половина и Джим Суийтмън и Ричи Гант водеха конферентен разговор по телефона. Какво, по дяволите, ставаше? С кого можеха да говорят по това време вечерта? Никой в гринуичкия часови пояс, това беше ясно. Което означаваше, че разговарят с далечен събеседник.
Глава 28
— Джоджо — попита Марк. — Имаш ли нещо да съобщиш?
— Естествено, че имам. Авторката ми Миранда Инглънд е седма сред бестселърите на броя в тазседмичния „Сънди Таймс“.
Възгласи „браво“ и „добра работа“ се чуха около масата. Само Ричи Гант не каза нищо. Стана й ясно, защото тя го изгледа мрачно, опитвайки се да хване погледа му и да позлорадства.
Марк се размърда.
— Ричи?
Джим Суийтмън и Ричи се наместиха на столовете си и изправиха гърбове. Размениха погледи и Джим кимна на Ричи. Ти им кажи.
Дявол да го вземе, помисли си Джоджо. Пак нещо кроят.
— Ослепителният г-н Суийтмън — Ричи звучеше безчестен продавач на коли — и отделът му по връзки с обществеността продадоха правата за екранизация на „Бързи коли“ за един и половина милиона на водещо студио в Холивуд. Водим преговори със Западния бряг цяла седмица.
Разговаряме със Западния бряг. Обичаше да го казва. Ето какво значи са правили в сряда вечерта.
— …и уговорихме сумата късно снощи.
После Ричи срещна погледа й. Самодоволната усмивка не слизаше от лицето му.
Манодж й позвъни.
— Обажда се Тони О’Хеър от „Тор“. Приемаш ли, или…
— Приемам.
Адреналинът на Джоджо скочи. Това можеше да е нещо добро. Друго предварително предложение, навярно. Странно време е избрал, в петък следобед, но…
— Джоджо? Тони е на телефона. Във връзка с „Любовта и фереджето“.
— Да? — не й стигаше дъх.
— Много съжалявам, но ще трябва да пасувам.
По дяволите.
— Лично на мен много ми хареса, но тук цари известна неразбория. Годината не беше много добра и нямаме свободни пари, поне за момента, но това е. Сигурен съм, че разбираш.
— Добре — тя трябваше да си прочисти гърлото. — Добре — повтори с по-нормален глас. — Няма нищо, Тони, благодаря, че ми се обади.
— Не, аз ти благодаря, че ми изпрати ръкописа. Наистина, съжалявам Джоджо, книгата е прекрасна и съм сигурен, че няма да имаш проблеми да я продадеш.
Джоджо вече не беше толкова сигурна.
— Е — обади се Манодж.
— Не проявява интерес.
— Защо не?
