Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 82
Мариан Кийс
— Нищо не ни го гарантира, но и ние имаме същата идея.
— Какво представлява издателство „Пелъм“?
— Много предприемчиви, много агресивни, издали са много бестселъри.
— Леле! Това звучи страховито.
— Перфектни са в работата си — хвалбите й бяха съвсем целенасочени.
— Вижте, аз не съм осведомен, Джоджо, не ме карайте аз да решавам, вие кажете — гласът му звучеше като пред разплакване.
— Нейтън, искам да ме изслушате много внимателно. То е като хазарт. Ако отхвърлим това предложение, може и да не получим толкова високо чрез търга.
Все още с треперлив глас той попита:
— Знаете ли колко получих миналата година? Девет хиляди. Девет хиляди. Всичко, което успеете да ми спечелите, надминава и най-развихрените ми мечти.
Да отхвърли един милион. Луд човек. Но наистина беше живял шест месеца в Афганистан, предрешен като жена. Не е за вярване.
— Не взимайте решение веднага. Изчакайте до утре.
— Вече реших. Какво ли разбирам от тези работи? Вие сте моят агент, вие сте експерт. Доверявам се на вас.
— Нейтън, книжният търг не е точна наука. Има опасност всичко да се провали и да не спечелим нищо.
— Имам ви доверие — повтори той.
Явно Джоджо сама трябваше да реши.
Тя продължи да работи — всъщност два плодотворни часа; прочете резюмето на корицата на новия роман на Катлийн Пери и го окачестви като прекалено сладникав; позвъни на издателката на Иймън Фарел ий съобщи, че трябва да променят датата на излизането на новата книга на Иймън, за да не съвпада с тази на Ларсън Коза; прочете ужасни отзиви за последния роман на Иго Гибсън и се обади да му изкаже съчувствието си.
Но през цялото време мислено разиграваше двата противоположни сценария за „Любовта и фереджето“. Да приеме или да откаже?
„Пелъм“ не беше любимото й издателство, бяха така безогледно предприемчиви, че не беше сигурна, че са подходящи за книгата. Но един милион кинта си бяха един милион. Да приеме или да откаже?
Да приеме или да откаже?
Реши да приеме. Тогава Манодж й позвъни.
— Пак е маймуната — да ти се ядат банани? Да ти изтанцувам танца на радостта?
— Какво искаш?
— Свързвам те с Алис Багшоу.
Едно от другите издателства.
— Приемаш ли, или…
— Приемам — изщракване. — Здрасти, Алис.
— Джоджо, става дума за „Любовта и фереджето“ — продума задъхано Алис.
— Не ти ли казах, че е страхотна?
— Така е. Права си. Та исках да ти кажа, че ние от „Нокстън Хаус“ искаме да направим предварително предложение.
Джоджо не можа да не се усмихне.
— Искаме да предложим точно… — Алис замълча, за по-драматичен ефект — … два… две…
Два, помисли си Джоджо, два милиона. Слава Богу, че не прие по-ниската оферта на „Пелъм“.
— … двеста и двадесет хиляди лири — довърши Алис.
Измина една секунда.
— Двеста и двадесет хиляди ли? — попита Джоджо.
— Точно така — потвърди Алис, взимайки изненадата на Джоджо за щастливо неверие.
— О, Алис, ужасно съжалявам, вече имаме много по-високо предварително предложение.
— Колко по-високо?
— Много.
— Джоджо, за нас това е максимумът. Не можем да вдигнем повече.
Значи „Нокстън Хаус“ отпадаха. Е, все още в играта оставаха пет.
