Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 290

Отне ми по-малко от пет седмици. През това време Ема и аз останахме при мама и по петнадесет часа на ден прекарвах пред маминия компютър и траках по клавиатурата, от която пръстите ми не можеха да се откъснат, защото думите струяха от тях.

Когато осъзна, че съм в плен на нещо голямо, майка ми пое грижата за Ема.

В дните, когато трябваше да ходи на работа (продаваше домакински престилки с надпис „Национален тръст“ на половин ден), взимаше Ема със себе си. А когато не работеше, тя и Ема заедно скитаха из полето, беряха диви пролетни цветя и ставаха (по нейните думи) „жени, които тичат подир овцете“. Оставяха ме насаме, за да пренеса историята от въображението си в компютъра.

Героинята ми бе жена на име Грейс — не особено изтънчено, но беше по-добре, отколкото да я кръстя Лъки (Lucky — Късметлийка. — Б. пр.) — и беше звездата на една сложна шестгодишна любовна история, която се развиваше на фона на ужасните неща, които не ни се случват.

Първата вечер прочетох какво бях написала на майка ми и Ема.

— Скъпа, очарователно е — каза мама.

— Мръсно — съгласи се Ема. — Гнусно.

— Направо е чудесно. Толкова жизнерадостно.

— Но ти си ми майка — възпротивих се аз. — Нужен ми е някой безпристрастен.

— Няма да те лъжа, миличка. Не съм от онези майки. Когато настоях да те прегледа лекар, не исках да бъда нелюбезна, само се тревожех за тебе.

— Разбирам.

— Между другото, Антон отново се обади. Ужасно много иска да види Ема.

— Не. Не бива да идва. Не трябва да го виждам. Лекарят ме посъветва да не правя никакви резки движения.

— Не можеш да му отказваш правото да вижда собственото си дете, особено след като едва не загина. Лили, моля те опитай да не бъдеш такава егоистка.

Не ме беше грижа за Антон. Трябваше да мисля за Ема. Въпреки че приемаше скорошната травма с обичайната си самоувереност, да се среща редовно с татко си, беше жизненоважно за добруването й.

— Хубаво — промърморих като сърдит пубер.

Майка ми излезе от стаята, но скоро се върна.

— Пристига утре сутринта. Помоли ме да ти благодаря.

— Мамо, когато Антон дойде днес, би ли го посрещнала и да му дадеш Ема, защото аз не мога.

— Защо, за Бога?

— Защото — повторих — лекарят ме посъветва да не правя никакви резки движения.

— В какъв смисъл „резки“?

— Ами… резки. Трябва този приток на адреналин или каквото там състояние е, да отмине, тогава мога да се срещна отново с него.

Не беше доволна, особено, когато дръпнах завесите, та, ако видя Антон, да не извърша нещо рязко. Самата аз се потопих в сложния любовен живот на Грейс, която щастливо избягваше лошите случки, и зачаках времето да мине.

След няколко часа майка ми влезе. Извадих тапите от ушите си (поставени в случай че гласът на Антон отприщи поток от резки движения) и попитах:

— Тръгна ли си?

— Да.

— Как е той?

— Добре. Развълнува се да види Ема, а тя бе извън себе си от щастие. Татково момиче.

— Пита ли за мен?

— Естествено.

— Какво каза?

— Попита: „Как е Лили?“

— Само толкова?