Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 249

Исках да я помоля да размисли отново — никога не беше късно да го разкара. Щеше да си върне себеуважението. Но какъв смисъл имаше? Мама бе прекалено стара за промяна. Не се промени през последната година, надали щеше да го направи сега. Искаше ми се да го стори, заради всички жени, но понякога хората са ужасно досадни и отказват да постъпят както трябва — предпочитат да карат както си знаят.

От егоистична гледна точка връщането на татко изигра роля на карта „Излез от затвора“ (Алюзия с играта „Монополи“. — Б. пр.). Животът можеше да се върне в нормалните си релси.

— Защо той се завърна?

Предполагам, че е взел решението по Коледа, приклещен от Колет и двете й чудовища. (Нямам доказателства, че тия деца са чудовища, може би върша ужасна несправедливост.)

— Защото ме обича, а нея вече не.

— Някакви обяснения защо през последната година е живял с тридесет и шест годишна жена?

— Сигурно е свързано с шестдесетата му годишнина и смъртта на брат му.

Ясно. Закъсняла криза на средната възраст — нищо, което не можем да си представим.

— И ти му прости?

— Той ми е съпруг. На сватбата си съм се клела в църква — каза го с такъв нетърпящ възражение глас, че ръката ме засърбя да взема някой чук и да й набия малко разум.

Слава Богу, че съм атеистка, ето какво казвам.

Ако нещо подобно се случи с мен, не мисля, че отношенията ни някога ще се възстановят, и се съмнявам, че някога ще мога да простя. И така, не вярвам, че ще мога да престана да презирам татко. Предполагам, отказът на мама ме прави такава. Тя мисли за себе си като за жена с чувство за дълг, а не такава с чувства и права и това означава, че баща ми веднага можеше да се шмугне в топлия живот, който тя му осигуряваше. Това ми докарваше бяс на ента степен.

— Откъде знаеш, че няма да се врътне и да си отиде след месец?

— Няма. Той, как да кажа, не е бил на себе си.

— Но ще се вижда с въпросната Колет всеки ден в работата.

— Не, няма — начинът, по който го изрече, ме заинтригува, звучеше някак триумфиращо. — Той ще се пенсионира по-рано. Допускаш ли, че ще му позволя да ходи на място, където ще я среща всеки ден? По никой начин. Казах му или да я уволни, или да се пенсионира. Предпочитах да не си губи работата, но и така съм доволна.

Внезапно ми хрумна страхотна идея.

— Хайде — настоях аз. — Дай да идем с колата до работата му и да й се изсмеем.

За секунда очите на мама светнаха, после отговори:

— Ти върви. Аз трябва да приготвя чая на татко ти. — И добави не особено убедено: — Трябва да й простим.

Брей! Твърде много злини са ставали, защото си прощаваме. Нямаше начин някога да простя на Колет и това не ме тормозеше. Малко омраза никому не вреди. Вижте как от години мразех Лили и нищо не ми е станало.

Като говорим за омраза, имаше нещо, което исках да споделя с татко.

— Издадох една книга.

Той се показа много очарован — без да е наясно с факта, че описвах него, и когато му показах пилотния екземпляр, заяви:

— Корицата е великолепна. Изгонили са я от къщи, нали? — поглади с пръст името ми. — Я виж: Джема Хоган, малкото ми момиченце. „Пътешествие към дъгата“, какво прекрасно име. За какво се разказва?