Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 217

Тя драматично се тупна по гърдите и после си мацна още червило.

Вече я бях посетила в новия й дом — обширен апартамент с три спални в един хубав блок, който имаше и черен вход. Зелени клони засенчваха прозорците на втория етаж и макар да принадлежеше на рускиня, любовница на украински гангстер, домът имаше почтен вид. Беше малко лъскав за моя вкус, но общо взето много приятен. Най-вече се възхищавах от липсата на прах.

Глава 27

Изпратихме цветя за погребението на бащата на Мако и последният изглежда ни прости, тъй като следващия понеделник четирима от майсторите се появиха. Даваха вид, че ще свьршат работа и трегерите ще бъдат инсталирани, когато Бонзо се завъртя без да иска и удари с тръбата пъстрия витраж на овалното прозорче над вратата, което се пръсна на парчета.

Бях изтърпяла безконечни дискусии с детегледачката, която прекаляваше с биберона за Ема, след което се скривах в банята, четейки вестник „Сън“ или учех момичето си как да ругае на ирландски, и нито веднъж не се бях оплакала. Но изящният витраж беше стар, красив и незаменим.

Цялото чакане, разочарованието и ужасът, че къщата никога няма да се оправи ми дойдоха в повече и аз се разридах с пълна сила пред очите на Бонзо, Мако и Томо.

Изтощителните седмици, безпаричието, тревогите около книгата, която не можех да довърша, ужасът какво ще причини Джема на семейство ми се изляха като водопад от моите очи.

Най-накрая Томо, най-мекосърдечният от всички, подхвана:

— Вижте сега…

В отговор на моите критики Бонзо си тръгна. После се върна наперен и сърдито повика колегите си, които се повлякоха подире му като стадо овце. Изминаха два дни, от тях ни вест, ни кост, и аз почувствах, че откачам.

Всеки път, когато възникнеше проблем, си мислех за Джема.

Струваше ми се, че притежава магически дарби. И то от лошите. Тя беше като Дарт Вейдър за Люк Скайуокър и като Волдемор за Хари Потър, чувствах, че убива всичко добро в моя живот.

Опитах се да споделя с Антон, но той, въпреки че беше чувствителен на тази тема, възрази, че Джема нямала нищо общо.

— И на мен ми иде да се гръмна. Дори Далай Лама би се побъркал в тази къща.

Мислехме да наемем нов екип, за да се свърши работата, но нямахме пари и нямаше и да имаме, докато не получех процента си в края на септември. Антон бе твърде депресиран, за да се любим, и аз дадох на Зулема всичката козметика, която притежавах, с изключение на чантичката от „Джо Малоун“, но накрая не ми остана избор, освен да звънна на Мако и да помоля да се върне с Бонзо.

— Ти много го обиди — отговори Мако. — Както и аз се почувствах обиден, когато твоят любовник, с когото живееш, се подигра със смъртта на моя единствен баща.

— Извинявай, не съм искала да го оскърбя.

— Той е много чувствителен.

— Наистина съжалявам.

— Ще говоря с него и ще видя какво мога да направя.

Телефонът звънна. Беше Таня Тийл. Говореше бързо, с тънък гласец.

— Лили, имам добри новини. Реших да поправя корицата на „Кристално чиста“. Прекалено много прилича на „Церовете на Мими“. Направила съм нова и ти я пращам за одобрение.

— Хубаво.