Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 203

— Чудесно местенце — засмя се Джоджо, докато се промъкваше между нагъсто наредените маси, като едва не разсипваше обедите на хората със задните си части. — Ама не.

— Но тук никой няма да ни види.

— Каза същото и за стаята ни в „Риц“. — Тя седна на прекалено тясната седалка. — Какво има?

— Джослин Форсайт се оттегля.

Дъхът й спря.

— Брей! Кога?

— През ноември. Ще го обявят, щом съобщи на клиентите си, но помислих, че ще искаш да узнаеш първа.

— Благодаря ти. — Изведнъж се въодушеви и очите й блеснаха. — Понякога е много удобно да спиш със съдружник по организационните въпроси. Значи „Липмън Хай“ ще се замислят за нов партньор, нали така?

— Да.

— Кой ще бъде?

Той се засмя със съжаление.

— Не притежавам такава власт, Джоджо. Решението зависи от всички.

— Значи трябва да съм любезна с всичките.

— Започни с мен. — Той плъзна бедрото си между нейните. — Да поръчаме ли?

— Не бих казала. Яденето тук е нещо като екстремен спорт.

Той провря бедрото си още по-навътре.

— Още малко — тихо промълви тя.

— Какво? А, да. — Изведнъж ирисите му станаха почти черни. Писателите на любовни романи са превърнали това в клише, но сега Джоджо им вярваше.

Марк проплъзна крака си още няколко сантиметра и тя леко се размърда на седалката си, разтвори колената си, докато неговото стигна дотам, където трябваше.

— Чудесно — приглушено каза. — Тук започва да ми харесва.

— Джоджо. Исусе Христе — заговори той с натежал глас. Хвана ръката й и се загледа в устните и, после погледът му се плъзна към зърната на гърдите й, които набъбваха през сутиена й, през ризата и през прилепналото й сако.

Започна леко да движи коляното си и тя доближи ръката му към устните си, изведнъж се изправи и я пусна, сякаш бе от жарава: влизаше човек, когото познаваше. Почувства го, преди мозъкът й да го регистрира — беше Ричи Гант. И той беше — от всички възможни хора — с Олга Фишър!

Четири чифта очи размениха бързи погледи, подобно на сложен цирков номер с хвърляне на ножове, и всеки замръзна, чувствайки се еднакво неудобно.

По дяволите, помисли си Джоджо, мислите й странно взеха друга посока. Мислех, че Олга е на моя страна.

— Изненадващо хубава лазаня поднасят тук — спокойно каза Олга, — но май по-добре да отидем в китайски ресторант.

Те тръгнаха обратно към вратата и Джоджо и Марк се спогледаха.

— Колко хора знаят за оттеглянето на Джослин? — попита между другото Джоджо.

— Предполагаше се да бъда единствен, но старата глупачка е казала на всички.

— Може да имат връзка.

Тя се засмя, въпреки че не беше ни най-малко смешно. Изтънчената Олга да прави секс с недодяланото момче с пъпки по лицето, що за мисъл.

— Нищо — намръщи се тя. — Ти, Дан Суон и Джослин сте сигурни.

— И Джим.

— Не бих казала.

— Така мисля. Наистина — настоя той. — Смята те за страхотна. Както и момчетата от Единбург.

— Така ли? Знаеш ли, май трябва да отскоча дотам. Да видя какво правят Никлъс и Кам.

— Чудесна идея. Отдавна отлагам да ги посетя, може да дойда с теб.

Напълно развеселена, тя попита:

— Сега накъде?

Когато се върна, откри, че Таня Тийл е оставила съобщение на телефонния й секретар. „Току-що проведохме среща във връзка с Миранда, Питаме се има ли начин да променим положението.“