Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 201
Мариан Кийс
— Да се разделя с теб? — Цялото му същество изразяваше объркване. — Защо си мислила така? Аз те обичам, Джоджо.
— Защото каза, че трябва да поговорим. И защото никога не си ми казвал, че Каси е толкова, как да кажа, привлекателна.
— Но ти си я виждала и преди. Знаеш как изглежда.
— Не помня да е изглеждала така.
— Защото тогава за теб не е имало значение как изглежда.
Пред себе си тя призна, че това бе вярно.
— Но вие се разбирате толкова добре.
— И с Джим Суийтмън се разбирам добре. Това не означава, че трябва да се оженя за него.
Тя запали цигара; обратът беше настъпил прекалено бързо. Мислеше, че ще го загуби, наполовина се беше примирила, и изведнъж събитията поеха в противоположна посока. Той щеше да дойде да живее с нея. Днес.
След като беше мислила, че ще го загуби, го пожела със сила, която я плашеше. Но преди всичко имаше един въпрос, на който трябваше да получи отговор.
— Марк, спа ли с нея през този уикенд?
Той се засмя.
— Не.
— Защо не? Имахте легло с балдахин, вечеря от седем ястия…
— Тези работи нямат значение. Аз не я обичам, поне не по този начин. Обичам теб.
Той сведе очи, сбърчи челото си, после отново вдигна поглед.
— Честно, нямам представа.
— Няма нужда да ме лъжеш. В началото ми каза, че понякога правите секс.
— Да, но откакто съм с теб, не мога да бъда с друга.
Трябваше да му повярва.
Той се изправи.
— Отивам вкъщи да й кажа. Не знам кога ще се върна…
— Чакай, не, почакай. Днес е прекалено късно.
Той я погледна въпросително.
— Тогава кога?
Тя се замисли. Кога щеше да е подходящо време да лиши Сам и Софи от баща им? Следващата седмица? След четири седмици? Кога? Не можеше да отлага до безкрай, все някога щеше да се случи.
— Добре — каза накрая — изкарайте ваканцията през август като семейство.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм.
— Добре. Края на авгург. Сега може ли да си лягаме?
Глава 23
— На първа линия се обажда съпругът на Миранда Инглънд — Джереми. Приемаш или отказваш разговора?
— Приемам. — Изщракване. — Здравей, Джереми. На какво дължа…
— Миранда е бременна.
— Поздравле…
— Направи три спонтанни аборта през последните осем месеца и гинекологът й каза да бъде в пълен покой. ВЪОБЩЕ да не работи. Което означава, че следващата й книга няма да появи навреме. Кажи им в „Долкин Емери“.
— Добре.
— Чао.
— Чакай!
Но той беше затворил. Тя веднага му позвъни, но се включи телефонният секретар.
— Джереми, вдигни, обажда се Джоджо. Трябва да поговорим…
Той рязко вдигна слушалката.
— Няма какво да говорим. Ще имаме дете, на нея й трябва почивка, няма да пише онази книга, докато не се почувства напълно добре.
— Джереми, по гласа ти познавам, че си разтревожен…
— Изтощиха я от работа. Всяка година нова книга и всички тези тези представяния. Шибаните журналисти искат да знаят какъв цвят са й гащите. Нищо чудно, че абортира.
— Разбирам, напълно разбирам. Миранда работи много, много усилено.
— Знам, че е обвързана с договор, но могат да си вземат парите обратно. Има и по-важни нещо.
Джоджо затвори очи. Той не спомена и дума, че преди две години тя беше уредила на Миранда шестцифрен аванс. Най-голямата грешка, която един агент може да направи: да даде на автора толкова много пари, че той да няма нужда повече да работи.
