Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 194

— Снощи всички са излизали заедно.

— Кои?

— Брент, Тайлър, Джим и Ричи.

— Защо не са ме поканили?

— Ходили са на клуб със стриптийз.

— И какво пречеше да ме поканят?

— Да не се чувстваш неудобно.

— Нямаше да се чувствам неудобно.

— Но може би за тях би било неловко.

Стриптийз клуб! Ричи Гант, малкият мръсник. Отново го беше направил: обядът в „Каприз“ беше нищо пред вечерта с красиви голи танцьорки. Тя гореше, чувстваше се пренебрегната. Брент и Тайлър я бяха завели на обяд и, вярно, бяха изкарали чудесно, но истинската веселба е била планирана за по-късно. През цялото време просто са й се надсмивали.

Не беше наивна, знаеше, че се случват такива неща, но й се струваше, че в издателския бранш има малко повече класа. Спомни си колко щастлива се бе почувствала в колата и потръпна. Джим Суийтмън трябваше да й каже, че по-късно ще излизат с Ричи Гант, но Джим беше страхливец и се боеше, че вестителите на лоши новини ги убиват. Съобщаваше само добрите.

Мъже, помисли си тя с презрение. Безполезни твари с ум и пенис, които не могат да бъдат използвани едновременно.

После гневът й се насочи към жените, които си събличаха дрехите за удоволствие на мъжете и пречеха на работата на другите жени. Как мъжете да уважават работещите жени, щом могат да платят на други жени, за да се събличат пред тях? Как след това да не приемат всички жени като играчки?

Като жена с професия винаги беше считала, че има достъп навсякъде. Е, явно е грешала. Тя беше способен агент, но нямаше как да си създава връзки, като плаща на стриптийзьорки. Мъжете обаче имаха и това преимущество. Тази несправедливост я удари като шамар. Мъжете и тъпите им пишки управляваха света — за момент Джоджо почувства, че излиза от равновесие. Беше бясна и, необичайно за нея, потисната.

Нямаше как да не е тъжна: беше рожденият ден на Марк и тя искаше да го отпразнуват заедно. Вместо това по някое време Каси щеше дойде, за да го отвлече в някакъв старовремски хотел с легла с балдахини, вечери от седем блюда и басейн в римски стил (беше го проверила в Интернет).

Глава 20

Петък следобед

Денят продължавате да бъде лош. Точно след обяда й позвъни Хариет Дж. Евънс.

— Е?

— Съжалявам, не.

— Но не си имала време да я прочетеш!

— Прочетох достатъчно. Вярно е, че ме забавлява, разсмива ме, но има прекалено много като нея. Извинявай, Джоджо.

Следващият!

Пол Уитингтън от „Тор“. Беше мъж, но се справяше добре с комерсиалните романи — за разлика от мнозина редактори, не мислеше, че трябва да се срамува от чувството си за хумор.

Джоджо му се обади, превъзнесе „Таткото беглец“, сякаш беше следващата книга на годината, и Пол обеща да я прочете през уикенда.

— Манодж! Изпрати куриер!

В три и тридесет имаше среща с Иймън Фарел, автор и голям досадник. Той се появи в четири без пет, миришещ на тютюн, пържено и „Пако Рабан“, с едва доловим дъх на урина. Тъй бе, защото беше гений. Понеже бе един от най-добрите й автори, отстъпващ само на Нейтън Фрей, Джоджо беше принудена да го целуне. Не се случва често, но понякога си мразя работата, помисли си печално тя.