Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 192

Джим Суийтмън представи Джоджо като жената, открила „Любовта и фереджето“.

— Дължим ви голяма благодарност — прекалено драматично заяви Брент.

— Да, нямаше да сме тук, ако не бяхте вие.

— И нямаме търпение да прочетем и другите ви автори. Чухме възхитииителни отзиви за тях.

— Възхитииителни.

— Наистина великолепни.

Джоджо се засмя.

— Радвам се да се срещнем, момчета.

На връщане към кабинета си се сблъска с Марк.

— Запознай се с красавците от Асоциацията — промърмори тя с крайчеца на устата си. — Пред тях ние, останалите, приличаме на излезли от „Нощта на ходещите мъртъвци“.

Марк им хвърли един поглед.

— Те са единственото цветно петно в този черно-бял свят.

— Като пътят с павета от „Магьосникът от Оз“.

— Или детето с червеното палто в „Списъкът на Шиндлер“. Е, аз съм на линия.

— Внимавай. Ще ти се нахвърлят като глутница вълци.

— По-скоро като хлебарки — тихо й отговори Марк, когато десет минути по-късно се срещнаха в заседателната зала за кратка поздравителна церемония.

Всички от агенцията присъстваха. Тук беше Дан Суон, който изглежда вече никога нямаше да свали мъхнатата си шапка — с нея добиваше вид на отявлен ексцентрик, реши Джоджо. Той седна до нея и се загледа хипнотизиран в почернялата от слънцето двойка.

— Приличат на хора — прошепна. — Само че са по-лъскави.

После пристигна Джослин Форсайт, вървейки вдървено с костюма си в дискретно райе, англичанин до мозъка на костите си, и нарече Брент „стари друже“, а Тайлър — „мило момче“.

След това изгряха Лобелия Френч и Орора Хол, които, както обикновено, гледаха през нея като през празно пространство, след тях почитаемият Таркин Уентуърт, който й хвърли поглед на неприкрита омраза.

Но имаше една особа, ненавиждана дори повече от нея и тя тъкмо влизаше — Ричи Гант, който изглеждаше по-непривлекателен от обикновено. За секунда и четиримата се оказаха сплотени в презрението си към него.

Олга Фишър седна от другата й страна и погледна Брент и Тайлър.

— Великолепна кожа, какво ще кажете?

— Интересно, какъв нощен крем използват?

— „Ла Мер“ — питах ги. Имам филм за африканската дива свиня. Не са най-красивите създания, но са интересни. Ще оставя касетата на онова момче.

— Манодж. Вече е за постоянно. Луиза няма да се връща.

— И аз, ако бях майка на онова сладко ангелче, нямаше да помисля да се върна на работа.

— Нямаше ли? — а я наричаха „Мъжетрошачка“.

— Авторите се нуждаят от внимание, също като децата, но не ти се отплащат по същия начин. Ти би ли се върнала?

— Естествено.

— Сега мислиш така.

— Разбира се, че ще…

Но Марк помоли за тишина и Джоджо бе принудена да млъкне.

Срещата се проточи до обяд и тогава дойде моментът на истината: Джоджо щеше да обядва в „Каприз“ заедно с Джим и американците, но се опасяваше, че Джим ще им натрапи и Ричи Гант в последния момент. След като това не стана, тя каза на Джим в таксито, докато се връщаха на работа: