Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 191

— Но то не означава нищо.

— Джема, чуй ме добре. Не мога да продам книгата ти с подобно заглавие. Измисли ново.

След дълго мълчание, Джема мрачно проговори:

— „Таткото беглец“.

— Не.

— Друго не ми идва на ума.

— Добре, ще го използваме за примамка. Трябва ни ново заглавие, но веднага ще започна да разпращам книгата.

— Няма нужда да я изпращате на много хора. Бих искала да я предложите на издателя на Лили Райт — „Долкин Емери“.

— Виж ти — за начинаещ автор Джема демонстрираше удивителни познания относно издателите. После Джоджо се замисли — идеята не беше лоша. „Долкин Емери“ имаха успех с „женските“ романи: освен с Лили Райт, бяха постигнали голям успех с Миранда Инглънд.

— Можем да опитаме с „Долкин Емери“, но ще я изпратя на друг редактор. Не е добра идея приятелки да имат един и същ редактор. Вероятно ти се струва трудно за вярване, но това може да постави началото на голямо съперничество… — ако вече не беше започнало, както подозираше — …и да развали приятелството ви.

— Ние всъщност не сме приятелки. Само… се познаваме.

Въпреки това Джоджо отсъди против. Клиентът не винаги е прав. Изпрати книгата на Алоиф Бирн.

Но Алоиф се обади по телефона и каза:

— Джоджо, този „Татко беглец“ е по-подходящ за Таня Тийл. Дадох го на нея.

Най-странното беше, че когато чу, че редакторката на Лили ще рецензира книгата й, Джема каза:

— Знаех си. Писано ми е тя да ми бъде редактор.

И въпреки че Джоджо не вярваше какво е писано и какво не, беше впечатлена.

За около пет минути Таня я отказа. Заяви, че книгата е миличка, всъщност напомняла последната книга на Миранда Инглънд, но не била достатъчно добра.

Дявол да го вземе, рече си Джоджо. Тези книжлета й купуваха лака за нокти, но искаха много работа, а отплатата беше скромна.

Кой беше следващият? Патриша Евънс от „Пелъм“. Но Патриша не й беше простила, че не прие предварителното предложение за „Любовта и фереджето“. След като два дни умува над „Таткото беглец“, редакторката изпрати стандартно писмо за отказ. Джоджо можеше да се обзаложи, че Патриша не е чела книгата. Наред беше Клер Колтън от „Садърн Крос“. Така че, въпреки че нямаше добри новини, позвъни на Джема. Политиката й беше редовно да се обажда на всичките си автори, без значение колко малко приходи й носеха, и да ги в държи в течение.

— Не съм я продала още, Джема. Отказаха ми от още две места. Но не се тревожи, тук има предостатъчно издатели.

— Не можем ли отново да опитаме при редактора на Лили Райт?

— Не, определено не можем.

— Добре. Ще помисля за ново име.

— Изненадай ме.

— „Предателство“.

— Прекалено в стила на Даниел Стийл. Всъщност знаеш ли, не е моя работа да ти го казвам, но някак трябва да излезеш от стереотипа. Всичките заглавия, които избираш, са, как да кажа, мрачни.

— Защото аз съм мрачна.

— Е, както и да е. Обади ми се, когато измислиш подходящо заглавие.

Глава 19

Четвъртък сутринта

Брент и Тайлър, двамата агенти от Асоциацията на творците, пристигнаха и фоайето блесна като огряно от слънце. Брент беще рус, а Тайлър — тъмнокос, но и двамата притежаваха прекрасен слънчев загар и излъчваха очарованието на Западния бряг през всяка пора на кожата си. Носеха ленени панталони и памучни блузи — и въпреки че и двамата бяха уморени от часовата разлика, очите им блестяха. Освен това имаха подозрително хубава кожа.