Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 188

Мариан Кийс

— Де да беше толкова лесно. — Цялата история набираше инерция, отбеляза Джоджо. Сякаш тя и Марк вече не можеха да я таят у себе си. Той се беше изповядал на Джим Суийтмън. И какво ставаше тук? Въпреки че страшно харесваше Магда, Джоджо всъщност не я познаваше добре, но й разказа всичко.

На следния ден, у Беки и Анди

Анди отвори вратата и я изгледа продължително.

— Джоджо, ти си станала. Трябва да имаш организъм на слон. Ние умираме.

— Тръгнах си, докато още можех да ходя. — Тя го последва вътре. — Къде е Беки?

— Според мен повръща.

— Колко си подробен! Е, нали си мъж.

— Не и днес. Друг път, може би, но днес съм съсипан. Тези ужасни Уайът.

— Следващата седмица е рожденият ден на Марк. Какво да му подаря? Какво харесват мъжете?

— Нестандартен секс с красиви жени?

— Това вече го има. Нещо друго, ако обичаш.

— Копчета за ръкавели?

— Нйет.

— Белезници?

— Нйет.

— Портфейл?

— Нйет.

— Дрехи?

— Нйет. Каси би могла да ги види, а тя не е глупава.

— Не знам — каза Анди. — Все пак яде сандвичи със сирене, макар че й докарват мигрена. Дъска и пулове за табла?

— Нйет.

— Книга?

Анди се опитваше да се пошегува, но Джоджо го прекъсна:

— Е, това е приказка. Първото издание на нещо известно. Той обожава Стайнбек. Какво ще кажеш за първото издание на „Гроздовете на гнева“?

Беки се беше довлякла в стаята с посивяло лице и лошо настроение. Предпазливо се покатери на канапето и омаломощена легна по гръб.

— Току-що повърнах.

— Какво очакваш — обади се Джоджо. — Медал ли?

— Просто ви правя съпричастни. Но ако му подариш първото издание на някоя книга, няма да можеш да му напишеш посвещение, защото жена му ще види.

— Ти си слушала! — установи Анди.

— Мога едновремено да повръщам и да слушам.

— Тя поиска моето мнение. Аз съм мъж. Би могла да напише нещо, ако Марк държи книгата в кабинета си.

— Деца, престанете да се дърпате. Не бих написала нищо върху никоя библиографска рядкост и точка.

Беки ритна Анди с крак.

— Дай ми нещо да не ме боли.

— Кажи вълшебната думичка.

— Моля.

— Моля те, погледни ме — обърна се тя към Джоджо. — По пижама съм в три следобед, цепи ме главата, в стомаха ми бушува вулкан. Тия Уайът наистина знаят как се прави купон!

— Вярно, беше страхотно. Не беше ли Марина сладка с птичия си костюм?

— Ами Магнолия като Пуси Калор? (Пуси Калор — филмова героиня)

— А Магда… — и тримата изразиха възхищението си от Магда и когато от кухнята Анди нададе похотливи звуци, Джоджо тържествуващо добави:

— Не в сексуален смисъл.

Анди се върна с шепа, пълна с аналгетици.

— Май имаше поне петима Гандалфци.

— Според мен единият беше Дъмбълдор — уточни Беки. — Имаше купища мъже. Беше купон само за флиртове, стига да не си обвързан. — Тя се обърна към Джоджо: — Е, аз знам, че не си свободна, но мъжете снощи като че не бяха посветени. Излезе ли ти късметът?

— Не мога да се оплача. Изкарах един бавен танц с Гандалф, после се кълчих на „Треска в събота вечер“ и бях поканена на вечеря от един освежител за въздух.

— Освежител за въздух ли? Какъв точно?

— Едно от онези борчета, дето ги окачват по задните стъкла на колите.