Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 186

— Марк, погледни ни — беше възкликнала тя предната неделя. — Сякаш сме женени от години.

— Това може да се уреди.

— Не.

Тя въздъхна в мрака. Щеше да причини страдание на други и да преживее срама, но трябваше да бъде твърда. За щастие умееше да прави неща, които не се харесват, но фактът, че го умееше, не означаваше, че й допада.

Глава 17

Събота вечер, домът на семейство Уайът

Магда отвори тежката дървена входна врата и извика, колкото й глас държи:

— ДЖОДЖО ХАРВИ, разкошна, ВЕЛИКОЛЕПНА жена! Мейзи, Марина! Джоджо е тук!

Развълнуваните русокоси сестри наобиколиха Джоджо, маскирана с вехтия си черен клин, пламтящите червени рога дяволската опашка и я заляха с обичта си. Дори и госпожа Уайьт, която предпочиташе да я наричат с малкото й име Магнолия и повече приличаше на тяхна сестра, се присъедини към тях.

— Колко си СЕКСАПИЛНА!

— Каква остроумна идея — да се маскираш като дявол! — добави Магда.

Което показва, че има хора, помисли си Джоджо, които заслужават да бъдат богати и красиви. Костюмите на сестрите Уайът бяха взети под наем — или нещо повече, навярно бяха специално изработени — и независимо от това, те се радваха на недодяланите й рога и опашка, сякаш бяха най-хубавото нещо, което са виждали.

Мейзи, с бялата си деколтирана рокля, представляваше Мерлин Монро, а Марина, с няколкото препарирани червеношийки, закачени по костюма си беше Типи Хедрен от „Птиците“ („Птиците“ — филм на Алфред Хичкок. — Б. пр. ), Магда бе маскирана като стройната и възхитителна елфическа кралица от „Властелинът на пръстените“.

— Джоджо, ужасно смешно е, но никога не съм си харесвала ушите, толкова са плоски и заострени, че исках да си направя пластична операция, но сега се радвам, че се отказах.

Магнолия се съгласи.

— Винаги съм твърдяла, че ако носиш нещо достатъчно дълго, то се връща на мода.

Възпитани момиченца, дъщери на Михаил, брата на Магда, подскачаха около тях. Едното освободи Джоджо от палтото й, другото прие подаръка и тържествено съобщи, че ще го занесе в стаята с даровете, а третото донесе на Джоджо коктейл с шампанско.

Празненството вървеше така гладко, сякаш професионалист го беше организирал, но всъщност Магда се бе погрижила сама и беше помислила за всичко: кът за отмора с приглушена светлина; кът за похапване с бюфет със закуски и ниски канапета; просторен дансинг с цветомузика и бар със „стая за лудории“. Сякаш от нищото под носа ти се появяваха подноси с напитки, до теб се озоваваше стол на минутата, когато ти се приискваше да седнеш, и красиви мъже ти хвърляха пълни с възхищение погледи в момента, в който осъзнаеше, че единствено ти си със саморъчно приготвен костюм. Всички бяха с взети под наем великолепни облекла. През първите пет минути Джоджо разпозна една горила, Гандалф, Розовата пантера, един рицар в пълно бойно снаряжение, озлочестена девица, още един Гандалф, една монахиня, Батман, трети Гандалф и две Марии Антоанети, и двете — мъже. Дори Анди се появи в костюм на Супермен, а Беки беше Жената-котка с прилепнал по тялото винилов гащеризон.