Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 187

После Джоджо видя Шейна и Брандън и въздъхна с облекчение. Шейна, с покрития си с люспи костюм, стройна и гъвкава, бе маскирана като пъстърва, а Брандън, с безформени буци стиропор, залепени по цялото му тяло, представляваше пуканка.

— Искаме да те запознаем с няколко очарователни мъже, Джоджо — каза Магда. — Виж първо този, с костюма на Али Баба. Има камари с пари и е изключително мил. По-мил няма да намериш. Има само едно нещо, което трябва да ми обещаеш, че няма да му казваш. — Тя взе ръката на Джоджо в своята. — Заради мен Джоджо, обещай ми.

Джоджо обеща със сериозно изражение. Обичаше Магда.

— Не е успял да получи подходящ съвет как да придобие тен, достоен за Али Баба. Но е най-милият човек и, както ти казах, е въшлив с пари. Ела, нека те запозная.

Тя поведе Джоджо през стаята към мъжа с розовите шалвари и червения пояс.

— Джоджо, това е Хенри. Сигурна съм, че двамата ще се харесате.

Джоджо хвърли предпазлив поглед и положи огромно усилие да не се разсмее. Лицето на Хенри изпод сатенения тюрбан бе на черни и бели петна.

Магда се отдалечи, а Хенри прочисти гърлото си с глътка текила сънрайз и каза:

— Моля за извинение, че съм раиран като зебра. Не знаех точно как да използвам пастата за изкуствен тен и ето го резултата.

— Откъде да знаете, нали сте мъж.

— Казаха, че ще избледнее чак след седмица.

Джоджо кимна със съчувствие.

— Което ще е крайно неудобно, като се появя в работата ми.

— Какво работите?

— Чета новините.

Нов пристъп на смях рискуваше да я задуши. Тя стисна юмруци.

— Само борсовия бюлетин, не целите новини. Но все пак ще бъде неудобно.

Джоджо се зачуди как да изчезне, но нямаше защо да се безпокои. Магда Уайът беше само на няколко крачки зад нея и се появи заедно с един розов заек.

— Хенри, това е Атина, най-младата сестра на Хърмайъни. Знам, че мога да разчитам на теб да се грижиш за нея. Джоджо, извинявай, че прекъсвам увлекателния ви разговор с Хенри, но се налага да те отвлека.

Когато се отдалечиха на разумно разстояние от ушите на Хенри, тя промърмори:

— Заради изкуствения тен ли?

— Не…

— Няма значение, имаме купища чаровни мъже. Е, кого да поздравим сега…?

Магда притежаваше особено качество: внушаваше доверие.

— Виж, Магда, вече си имам приятел. Но е женен.

— Мили Боже, колко вълнуващо. — Тя забеляза лицето на Джоджо. — Не е ли вълнуващо? Ела и седни.

Естествено, намираха се до диванче под прозореца с идеални размери, сякаш специално бе приготвено за Джоджо и Магда. Един от красавците се материализира като че от въздуха и Магда му възложи да донесе бутилка шампанско, което изпиха, докато Джоджо си изливаше душата, разказвайки за Марк.

— Мислиш ли, че е мъж за теб? — каза Магда, когато приятелката й свърши.

— Не знам. Така мисля, но как можеш да бъдеш сигурен?

— Знаеш ли как преценявам дали някой мъж е подходящ за мен? Трябва да има ужасни обувки. Да ми е неудобно, когато хората ме видят с него. Дори и да са идеални във всяко друго отношение, обувките им са винаги много грозни. Така разбирам.