Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 182
Мариан Кийс
— И тя ти вярва?
— Така изглежда. Само ме моли да я предупредя преди полунощ, за да сложи веригата на вратата.
— Къде мисли, че спиш?
— На хотел.
— Аз не бих ти повярвала в никакъв случай. Категорично. Ако съпругът ми изведнъж започне да отсъства по цели нощи, а работата му не се е променила, ще го почна с манивелата и няма да спра, докато не получа точни отговори.
— Не всички са като теб, Джоджо.
— Да. — Освен това тя разбираше, че понякога за хората е болезнено да видят това, което става под носа им. Мъчително е. А тя не искаше да причини болка на Каси, нито на някой друг. Какво да направи? Да престане да се среща с Марк? Невъзможно.
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Приятен уикенд?
Понеделник вечер става. Много е далече, но нищо. Какво искаш да кажеш с това „приятен уикенд“? Как мога приятно да прекарам уикенда? Никога няма да ти простя как се отнесе с мен на рождения ми ден.
Целувки: Дждж
П. С. Мочебита също
Преди четири седмици, на дванадесети май, Джоджо навърши тридесет и три. Известно време преди това Марк й каза:
— Ще те заведа някъде за рождения ти ден.
— Наистина ли? — пламна тя от радост заради досетливостта му. — Къде?
Той не й отговори веднага.
— В Лондон.
— В Лондон ли? В този Лондон?
Прцеди да успее да му каже да се разкара, той й подаде лист хартия.
— Това е програмата.
Рожден ден на Джоджо
Петък, 15:30 Измъкваме се рано от работа. Отиваме поотделно Брук Стрийт и се регистрираме в хотел „Клариджис“.
— „Клариджис“! Винаги съм искала да спя в „Клариджис“! — той отдавна вълнуваше фантазията й: представяше си Англия в стил Агата Кристи — чай със сметана, високомерни икономи, разходки в провинцията за чай с някоя ексцентрична пралеля, от тези, които носят фамилните бижута, докато обработват градината.
— Знам — отговорни той.
Беше толкова развълнувана, че за момент почти бе готова да се разплаче, но после реши, че не бива.
Петък, 16:00 Изпробваме удобствата на апартамента.
— Апартамент! Обичам те.
Обръщаме особено внимание на леглото, после излизаме на намиращата се наблизо Бонд Стрийт, за да изберем подарък за рождения ден на Джоджо.
Тя го прочете отново:
— Бонд Стрийт е неприлично скъпа.
— Знам.
Тя го загледа с възхищение:
— Какъв кавалер.
Петък, 19:00 Аперитив, после вечеря в ресторант, където ще трябва да обещая на главния готвач, че ще осигуря издаването на книгата му, за да получа резервация преди Коледа.
Събота сутринта Закуска в апартамента, последвана от плуване в басейна на хотела, после отново се връщаме на Бонд Стрийт, за да продължим да търсим подаръка.
Следобед: Свободно време. Можем да изпробваме пружините на леглото.
Събота, 19:00 Коктейли, после вечеря в различен, но също толкова трудно достъпен ресторант.
Неделя сутринта Закуска в апартамента, отново плуване и последна проверка на пружините на леглото.
12:00 Напускаме хотела и си отиваме.
Беше идеалният уикенд. Когато пристигнаха, в стаята ги чакаха шампанско и цветя. Любиха се почти шест пъти, дори в плувния басейн, тъй като бяха единствените посетители — тя не искаше, струваше й се перверзно, но той я доведе до такова състояние, че не я беше грижа.
