Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 183
Мариан Кийс
Търпеливо пое с нея от магазин на магазин. Тя знаеше, че му изглеждат еднакви, но той слушаше внимателно, докато тя му показваше къде шевът е черен и къде — бял, и колко различна става от това дрехата. Долови, че леко започва да се отегчава, докато тя се колебаеше между жакет с ивици на рамената и друг с ивици по ръкавите. Тогава Марк отсече, че ще й купи и двата.
— О, разбрах — засмя се тя, — домъчняло ти е за мебелите в апартамента. Трябва да се върнем и отново да ги огледаме.
Пиха следобеден чай в салона с изглед към градината, пиха шампанско с късния обяд, сервиран от камериера в стаята им. Единственият неприятен момент беше, когато я поведе да разгледа пръстените в „Тифани“.
— Може би ще си избереш някой — предложи той.
— Не ставай глупав — сопна се тя и изведнъж я хвана яд. Последното нещо, за което й се искаше да мисли през това скъпоценно време, бе, че е женен.
Същата вечер в ресторанта, докато разглеждаха менюто, той взе ръката й.
— Марк — намръщи се тя, — всички ни гледат.
— Какво искаш да кажеш?
— Докато сме в Лондон, трябва да сме предпазливи.
— Предпазливостта е най-опасното нещо за жена като теб.
Тя избухна в смях.
— „Лунатици“? Никлъс Кейдж не казва ли това на Шер? Нали не греша?
Марк въздъхна.
— Исках да решиш, че аз съм го измислил. Ти си най-изумителната жена, която някога съм срещал. Знаеш всичко.
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Рожден ден
Не ти ли хареса?
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Хареса ли ти?
Да. Изключително много. Никога няма да ми се случи нищо по-хубаво.
Глава 16
Много хора се появиха за празничната почерпка — в крайна сметка фирмата плащаше. Ричи Гант се стрелкаше като гладна акула, опитвайки се да вземе участие, но в центъра на вниманието бяха Джоджо и Джим, седнали заедно, подобно на крал и кралица, отпиващи мартини с водка.
— Виж, не е толкова зле — отбеляза Джим. — Спомням си времето, когато разчитахме на теб всяка петък вечер.
— Прав си. — Джоджо беше опиянена и щастлива. — Прекарвам си страхотно. Дали пък не се дължи на алкохола, но какво съм се заоплаквала. Ами с теб какво става, Джим? Как е Аманда?
— Джоджо, много си изостанала. Аманда ме разкара преди седмици.
— Така ли? Извинявай. Имаш ли нова приятелка?
— Засега тече прослушване. Но още нямам.
Последва странна, кратка пауза и водена от шестото си чувство, Джоджо каза:
— Не ме питаш имам ли си приятел.
Настъпи ново неловко мълчание и Джим отговори:
— Защото знам, че имаш.
Времето спря.
— Знам за Марк.
Повдигна й се, сякаш се намираше в скоростен асансьор, който внезапно беше спрял.
— Той ли ти каза?
— Сам се сетих.
— Значи ти е казал. Кога?
— Днес.
За секунди тя напълно изтрезня и я хвана яд на Марк. Не трябваше да разкрива тайната им, не само той можеше да загуби, ако истината за отношенията им станеше обществено достояние. Нямаше да се отрази добре на бъдещето й в издателството. Спомни си колко близки бяха Джим и Ричи Гант и изведнъж й прилоша.
