Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 180

Мариан Кийс

ДЖОДЖО

Глава 15

„Литературни новини“, 10 юни

ПРОДАДЕНИ ПРАВА ЗА ЕКРАНИЗАЦИЯ

Правата за екранизация на „Любовта и фереджето“, дебютния роман на Нейтън Фрей, бяха продадени на „Мирамакс“ за седемцифрена сума, за която слуховете твърдят, че е 1,5 милиона долара. Брент Модилиани от Асоциацията на творците беше посредник на сделката, заедно с Джим Суийтмън от „Липмън Хай“. Романът, чийто агент е Джоджо Харви от същата литературна агенция, ще бъде издаден следващата пролет от „Садърн Крос“.

Госпожа Харви представлява още Лили Райт, авторка на изненадващо успешния „Церовете на Мими“, както и Иймън Фарел, който тази година бе номиниран за наградата „Уитбред“.

Нито дума за Миранда Инглънд, която беше сред десетте най-добри автори от януари насам, но Джоджо нямаше да тъгува. Нищо не провокира древния инстинкт да пръскаш пари, както добрата новина. Почти.

— Манодж, излизам. Може да се позабавя.

— Да си търсиш нов цвят на лак за нокти ли?

Един от приоритетите, които Джоджо никога не изгуби: значението на грижата за ноктите.

— Лак за нокти, чанта, кой знае? Харчи ми се.

Жаждата й не трая дълго. Навън, на обляната от слънце улица, едно бледосиньо кожено сако на витрината на „Уисълс“ привлече погледа й. В момента, когато го пожела, устата й пресъхна.

Влезе, намери своя размер, взе го в ръце и го погали, сякаш беше животинче. Материалът беше тънък и еластичен като човешка кожа и беше така прекрасен, че чак й премаля. Беше изключително скъпо, непрактично и нямаше да изтрае повече от един сезон; всички щяха да й се смеят, ако го носи и следващата година — но кой го беше грижа?

В миг го облече, намери огледало и изведнъж очарованието се изпари. Правеше гърдите й да изглеждат все едно ги е надула с велосипедна помпа. Видът й ставаше неприличен. Марк, естествено, щеше да го хареса, но къде щеше да го облича с него? В собствения си хол? В спалнята? В кухнята?

Във въображението си вече беше купила сакото, беше го занесла вкъщи в голямата си чанта и го бе облякла два пъти — единия, за да направи впечатление на сестрите Уайът. Но сега промени решението си. Беше твърде скъпо за дреха, която никога нямаше да облече извън апартамента си. Не се беше отказала напълно, но щеше да си помисли. Това ли е зрелостта, запита се тя. Ако е така, не я чакаше с нетърпение.

След като се върна в кабинета си, Манодж я посрещна с думите:

— Суийтмън Усмивката те търсеше.

Тя погледна към сандвича си с копнеж, но Джим щеше да й отнеме само минутка. Изтича до кабинета му.

— Какво има?

— Страхотна новина. Влизай. Седни.

— Обядът ми ме чака. Мога ли да чуя страхотната новина и права?

— Упорита си като магаре. Брент Моди лиани от Асоциацията на творците иска да се работи с нас. С „Липмън Хай“.

Брент беше агентът американец, посредник на сделката с „Мирамакс“.

— Ако имаме някого в Лос Анджелис, за да отстоява правата ни, ще бъде далеч по-лесно да пробутаме книгите си в ръцете на холивудските продуценти. Може да е от полза и за теб. „Любовта и фереджето“ го заинтригува. Отвори му очите за мащаба на работата ни тук.