Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 169
Мариан Кийс
— Били са женени тридесет и пет години — извика той.
— Чуй ме — казах му, — не ме бива за продължителна връзка, нито пък теб. Виж как се караме, защото и двамата сме глупаци. Може да е временно, но сме глупаци. И всичко рикошира у теб.
— Искаш ли да си намеря някоя на моята възраст?
— В никакъв случай. Е, всъщност, да. Но не още.
Относно:Вече се разчува
Франсес пристига и ми заявява:
— Чувам, че пишеш книга.
Боже, кой се е раздрънкал?
— Ще те съдим, да знаеш — продължава тя. — Ще те съдим до последното пени.
Но те не се казват Франсес и Франсис, разбира се. Всички хора в книгата са грижливо замаскирани и въображаемата ми двойка шефове се наричат Габриела и Габриел или лошото и по-лошото ченге.
Ще продължавам да ти пиша.
С обич: Джема
Глава 10
Беше неделя, пазарувах за седмицата и се мотаех между стените от кутии със закуски по щандовете с мюсли и корнфлейкс. Планът ми беше да отуча майка ми от любимата й овесена каша и да я насоча към плодовите закуски, но вместо това започнах да предпочитам кашата: прекрасна и удобна храна, която можеш да приготвиш в микровълнова печка, а я продават и с различни аромати. Пресегнах се и взех една кутия с овесена каша с аромат на банан, когато забелязах мъж, застанал до шоколадовите закуски, който се беше втренчил право в мен и топло ми се усмихваше.
Не беше някое зализано конте, напротив, в подходяща възраст, за да изглежда красив. Като осъзнах какво става, едва не се изсмях на глас; сваляха ме. В ирландски супермаркет! Все едно, че сме в Сан Франциско, помислих си с гордост. И ние можем да флиртуваме между бакалските стоки.
Но младият мъж ми изглеждаше познат…
— Джема?
Боже, той ме познаваше! А аз представа си нямах кой е.
— Джема? — сега вече едновремено се усмихваше и мръщеше и аз изпаднах в паника. Това му е лошото на Дъблин, твърде малък е, че всякакви опити за анонимна страст в кадифено тъмни нощи отиват по дяволите, когато срещнеш безименния си любим между щандовете със зърнени закуски. (Имайте предвид, че съм имала само няколко мъже за по една нощ и когато после съм налитала на тях, не са ми обръщали никакво внимание, което ме устройва напълно.)
О, слава богу, това бе Джони от аптеката!
— О, Джони, извинявай много — от облекчение станах безтегловна и зарязах количката си и овесените ядки, за да му стисна здраво ръката. — Помислих, че съм спала с теб.
— Не, убеден съм, че щях да си спомня.
— Не те познах без бялата престилка.
— При мен все така става.
Една жена, носеща петкилограмова торба с мюсли, мина покрай нас, тръгнала по нейните си работи, и ни изгледа.
Изи пазаруваше за седмицата и се мотаеше между стените от картонени кутии на щанда със зърнени закуски. Планът й беше да отучи майка си от любимата й овесена каша и да я насочи към плодовите закуски, но вместо това Изи придоби вкус към кашата: прекрасна и удобна храна, която можеш да приготвиш в микровълнова печка, а я продават и с различни аромати. Пресегна се и взе една кутия с овесена каша с аромат на банан, когато забеляза един мъж, застанал до шоколадовите закуски, който се беше втренчил право в нея и топло й се усмихваше. Не беше някое зализано конте, напротив, в подходяща възраст, за да изглежда красив. Като осъзна какво става, едва не се изсмя на глас: сваляха я. В ирландски супермаркет! Все едно, че сме в Сан Франциско, помисли си с гордост тя. И ние можем да флиртуваме между бакалските стоки.
