Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 168

— Да, при възможност кажи й, че Джема Хоган й изпраща поздрави.

— Непременно. Знаеш ли какво ми хрумна? Сега всичко е още в началото, но ако книгата ти се продава добре, в което впрочем съм сигурна, може да напишем за неделната притурка статия, озаглавена „Старо приятелство“. Ще бъде страхотна реклама.

Времето забави ход и гласът ми изкънтя:

— Можеш да й го предложиш. Но тя навярно няма да иска.

— Сигурна съм, че няма да е против. Лили е сладурана.

Виждате ли, не бях сигурна, че Сюзан ще одобри това. Беше ми приятелка, но за нея цялата история с агентката беше нещо много сериозно, за да се прецака от лошотията ми. Със съобщението си исках да наруша спокойствието на Лили:

— Сега съм в същия бранш като теб и съм по петите ти.

Ами какво пък, беше откраднала любовта на живота ми, беше милионерка и сума вестници пишеха за нея. Вие как бихте постъпили?

Петъчните вечери с Оуен се превърнаха в нещо обичайно, а обикновено успявахме да се чукнем и по средата на седмицата. Той беше много забавен и не предизвикваше досадни, сърцетупни, разтреперващи краката и връзващи езика чудесии, които се случват, когато си влюбен в някого. Не беше глупак, приятно беше да разговаряме, не мислех за него, когато не бяхме заедно, но винаги ми беше приятно да го чуя. И той чувстваше същото към мен.

Много странно, почти винаги се карахме за нещо. Или аз му се сърдех, или той на мен — не казвам, че беше здравословно, но стана редовна практика.

— Познай какво? — казах на следващия път, когато се срещнахме.

— Антон иска да се върнеш при него?

— Не. Пиша книга.

— Така ли? Мен има ли ме вътре?

— Не — засмях се аз.

— Защо не?

— Че защо да те има?

— Защото съм ти гадже.

Отново се засмях:

— Така ли?

Умълчахме, той продължаваше да се усмихва, но не толкова широко.

— Ти как му викаш на това? Шест седмици пиене, телефонни разговори, редовни срещи с чичо Дик и близнаците?

— Не си ми гадже, ти си ми… хоби.

— Виж ти. — Усмивката на лицето му окончателно изчезна.

— Не гледай така — побързах да кажа. — И аз не съм ти гадже.

— Това е новина.

— Аз съм твоята афера с по-възрастна жена. По-скоро съм ти любовница, ако предпочиташ. Няма нищо лошо — окуражих го аз. — Нямам нищо против.

— Значи за теб съм само плът.

— Не — запротестирах, — в никакъв случай! Как само го каза! Не, аз също обичам чичо Дик и близнаците.

Той стана и си тръгна. Не го винях, но и не станах да го гоня. Вече си знаех урока — разхождаше се, докато му мине, и отново се връщаше.

Пийнах от виното си и се замислих за хубави неща, докато — хоп — ето го пак, показва се на вратата и се запътва към масата.

— Много си кибритлия — казах аз. — Седни и си довърши питието. Чипс?

— Благодаря — отговори ми сърдито той.

— Какво ти е? — попитах го любезно.

— Ти не ме приемаш сериозно.

Погледнах го объркано.

— Разбира се, че не. Но и ти не ме приемаш сериозно.

— Може би започвам.

— Недей — помолих го аз. — Ще бъде ужасно.

— Защо?

— Първо — започнах, изброявайки на пръсти, — според мен всички мъже са негодници. Второ, когато започна да броя на пръсти, се разсейвам от цвета на ноктите си и трето, е, видя ли? Загубих си мисълта. Трето, мисля, че всички мъже са негодници. Нямаме никаква надежда. Освен това си прекалено млад за мен. Няма да се получи. Баща ми беше по-млад от майка ми и виж какво стана.