Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 166

Сдобих се и с по-малък брат, чаровник на име Бен, когото момичетата постоянно преследват. Всеки път, когато звънне телефонът, той дава инструкции на мама:

— Ако е Мия, кажи й, че съм излязъл, ако пак е Кара, й кажи, че с нея вече съм приключил. Най-накрая — спира, за да се засмее, — ако е Джаки, вече съм тръгнал. Излязъл съм преди десет минути.

Скоро взе да ми призлява от него. Измислената майка също не ме привличаше особено. Обикновено майките са така оглупели от любов към егоистичните си, „очарователни“ синове и се отнасят към приятелките им като към боклук, но тайно се радват, че синовете им са ухажвани, въпреки че са убедени, че никоя жена не е достойна за тях.

Бен наистина не подхождаше на сюжета ми — беше прекалено безотговорен и егоистичен, за да бъде от някаква помощ на „нашата“ прясно изоставена майка. Все още всичко лежеше на моите ръце и както и да го мислех, си останах единствено дете.

„Моето“ име беше Изи и имах прекрасни ситни къдрици до раменете. Колкото и да ми харесваше, не можех да си представя, че съм домакиня, така че надълго и нашироко умувах каква да е професията на Изи. Отначало ми хрумна да бъде търговски агент, но в името на реализма и собствената й популярност — кой би я харесал с такава фуклива работа — се отказах от нея. Вместо това — може да се изненадате — тя се грижи за връзките с обществеността и организира различни събития.

Изи имаше подобна на моята романтична история:

1) Милион ненужни юношески влюбвания.

2) Страстни, пиянски, нелепи преживелици между деветнадесет и двадесет и една, които мислех, че никога няма да забравя.

3) От двадесет и пет до двадесет и осем — връзка с мъж, за когото всички мислеха, че ще се оженя — но аз все не се чувствах „готова“ (всъщност всеки път, когато бедният Браян повдигнеше въпроса, имах чувството, че се задушавам).

Но не дадох на Изи Антон, любовта на нейния живот, която щеше жестоко да й бъде отнета под носа от най-близката й приятелка. Ами ако… искам да кажа, ако Антон го прочете?

Вместо това Изи имаше с един от клиентите си флирт, който от любов се превръщаше в омраза. Името му беше Емет, много секси име, и не беше филмов режисьор (предрешен като фермер), защото действието на книгата се развиваше в Дъблин. Имаше собствен бизнес (още не съм решила какъв точно) и Изи му организираше пресконференция. Беше малко отвеян — но само защото я харесваше и когато тя покани делегатите в погрешен хотел, защото беше разтревожена, че баща й — продавач на сладолед — е напуснал майка й, Емет не я уволни, както би станало в истинския живот. Отначало той имаше белег на дясната си буза, после ми хрумна друго и му го махнах. После за известно време Изи беше красива, но не го осъзнаваше и ми действаше на нервите, така че й върнах обикновения вид.

Други промени: бащата нямаше връзка със секретарката си, твърде много напомняше на клише. Заместих я с най-голямата дъщеря на партньора му по голф. И майката не беше така неспособна да се справи с положението като моята — струваше ми се, че хората просто няма да го повярват.