Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 159

Вдигнах рамене.

— Да не би да вдигаш рамене?

— Понякога ме плашиш.

— Чувството е взаимно, момиче.

— За какво говориш?

— За теб. За това как вече нищо не правиш.

— Брей, кой е царица на драмите сега? Знаеш, че се скъсвам от работа. Работата ми иска толкова много и въпреки че аз го казвам, наистина съм добра.

— Вярно е, бива те да измъкваш пари за злите близнаци, та да си купят фермата в Нормандия или каквото им е хрумнало през тази седмица. Ти какво получаваш?

— Взимам добри пари и, Коуди, не им викай злите близнаци, понякога се вслушват в думите ми.

— Направи си собствена фирма.

Всеки в бранша мечтае да създаде собствена фирма. Но трябват пари и потенциални клиенти, а Ф&Ф са ми вързали ръцете с договор, според който не мога да взема нито един от настоящите клиенти. Освен това ме е страх, че Ф&Ф ще ми прекратят договора.

— Може, някой ден…

— Междувременно обади се на тази агентка. Ако ти е останала капка ум.

— Ами ако ме публикуват и целият свят узнае как баща ми е зарязал майка ми?

— Промени подробностите.

— Пак ще знаят, че са те.

— Виж, не мога да отговоря на всичките ти въпроси. Помисли сама.

Замълчах и Коуди продължи:

— Тази агентка представлява и Лили.

— Лили Райт?

— Колко други Лилита познаваш?

— Защо Сюзан я е избрала?

— Защото няма представа как да търси агент. Тази жена е единствената, за която знае, така че помолила баща си да попита майката на Лили коя е нейната агентка.

— Всемогъщи Боже…

— Вземи да й позвъниш.

— Ако толкова много ме иска, тя да ми се обади.

— Няма да стане. Заета е и няма време.

— Както и да е.

Не възнамерявах да се обаждам на Джоджо Харви. Ако иска, нека тя ме потърси.

Глава 6

Е, хубаво де, обадих се. Удържах фронта до следващия понеделник, след една изцяло посветена на Лесли Латимор седмица, в очакване агентката да ми се обади. Когато това не стана, вдигнах телефона и набрах нейния номер.

Беше понеделник сутринта. Бях прекарала събота и неделя да кръстосвам Ирландия и да разглеждам проклетите замъци с кули.

Минаха няколко секунди, докато Джоджо си припомни коя съм, след което каза:

— Ела при мен да се видим.

— Живея в Ирландия, не е толкова лесно.

Не каза, че ще дойде в Дъблин или че ще ми плати самолетния билет до Лондон. Не ме искаше чак толкова много — заподозрях, че е приела обаждането ми, защото е помислила, че съм друга — и това неочаквано ме разтревожи.

Обаче отказвах да взема решение и да замина. Отново възприех позицията, че ако нещо има да стане, то ще стане от само себе си. Но за да подпомогна съдбата, се опитах да накарам Франсис и Франсес да ме изпратят, като се провикнах точно пред вратата на кабинета им:

— Боже, колко мразя Лондон, така се радвам, че не трябва да ходя там по работа. И като помислиш, възможностите са безкрайни, толкова много английски звезди искат да се оженят в Ирландия, но при мисълта да ме изпратят в Лондон, да работя с разни агенции, ми призлява.