Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 160
Мариан Кийс
Обаче — какво пък толкова се изненадвам — двамата не се хванаха и в сряда сутринта пристигна новината, че изпращат Андреа. Гадняри. Явно са достойни гости на тъмната страна, сигурно имат и членски карти. Посланието беше недвусмислено: нямаше да го бъде.
Да му се не знае.
Така че звъннах на Коуди, който ме попита:
— Как е животът в затворения свят?
— Не е зле. Имаме чудесна овесена каша.
Той цъкна с език, знаех, че е обърнал очи към небето.
— Не трябва ли да ходиш в Лондон за нещо в близко бъдеще?
— Не, чувам, че на теб ти е нужно.
Предадох се.
— Да речем. Ще дойдеш ли с мен?
— Ако това означава, че отиваш да се срещнеш с онази агентка, тогава да. Кога?
— Някой ден през другата седмица? В сряда?
— Хубаво, Получавам мигрена през този ден. Сега се обади на Сюзан.
Относно: Благодаря и извинявай
Ще се срещна с Джоджо Харви в сряда и благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти за помощта. Права си, никога нямаше да предприема нещо, ако беше останало на мен. Ужасно съжалявам, че не отговарях на обажданията ти, не исках да ставам зла, дойде ми изневиделица. Коуди ще дойде с мен, възнамерява да го хване мигрена, а аз ще бъда в месечно неразположение. Ще ти се обадя, когато не е посред нощ в Сиатъл.
Много, много, много, много, обич от благодарното другарче,
Джема
След нощта, през която го зарязах, Оуен не ме потърси, което ми се стори много, много смешно. Мнозина ще кажат, че съм му дала „каквото е искал“, защо да се интересува повече от мен. Трябва да се съглася, че първия път, когато спиш с мъж, работата е деликатна. Струва ти се, че равновесието на силите се нарушава, той става по-далечен и недостижим, а на теб ти изглежда, като че си изгубила нещо. Но с Оуен — и аз не знам защо, не ми пукаше, затова, ни лук яла, ни лук мирисала, се обадих.
— Оуен, Джема е на телефона. — Искаш ли да излезем в петък вечер? Все едно сме се разделили като добри приятели.
— Явно си доста самоуверена.
— Всъщност не съм — признах си аз. — Дължи се на ефекта, който оказваш върху мен. Е, какво ще кажеш?
— Пак ли ще се измъкнеш от къщи посред нощ?
— Да, но си имам причини. Да се видим и ще ти разкажа.
Естествено той не можеше да устои и в осем часа в петък вечерта пак се срещнахме и се запрепъвахме по огледалните стъпала на „Краш“.
— Дежа вю — казах усмихната. — Харесва ми ризата ти.
Беше различна, но също така свежарска.
Той не се усмихваше, но аз не спрях да се смея, докато накрая капитулира и изражението му се смекчи. После, сякаш изненадан от това, което прави, стана, прегърна ме и ме целуна. Много нежна целувка, която продължи по-дълго, отколкото който и да е от нас бе планирал, и свърши, когато някой ни сръга:
— Може ли да мина?
— Я кажи какъв е тоя номер да бягаш от мен посред нощ?
— Работата е сериозна. Черпи ме едно питие и ще ти призная.
Разказах му всичко от игла до конец, особено как мама не бива да остава сама през цялата нощ, защото може да симулира инфаркт.
