Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 156

През следващите три часа и няколко дезориентиращи бара опознах Оуен и научих:

1) Че се занимава с тай чи.

2) Не му понасят скаридите — не че е алергичен, но не ги обича.

3) Едното от стъпалата му е половин номер по-голямо от другото.

4) Идеалното мясно за курорт според него е Ямайка.

5) Смята, че старата реклама „Достатъчно ли обичаш някого, за да му дадеш последното си «Роло»“ (Роло — вид шоколадов десерт — Б.пр.) е много по-очарователна и хуманна от новата, където момчето се опитва да вземе „Роло“-то от устата на приятелката си, за да го даде на по-красиво момиче, което се появява.

На всеки мой въпрос отвръщаше с въпрос.

— От какво се страхуваш най-много? — попита той.

— Да остарея и да умра сама — отвърнах и пролях една сълза. — Не, не — прогоних тревогата му. — Това е от виното. А теб от какво най-много те е страх?

Той се замисли.

— Да ме заключат в десетгодишен „Нисан Микра“ с Хари Худини.

— Прекрасен отговор. Хайде да потанцуваме.

Той се събуди, докато си обувах гащите.

— Къде отиваш?

— Трябва да се прибирам.

Надигна се и погледна будилника си.

— Три и половина е, защо си тръгваш? Боже, да не си омъжена?

— Не.

— Имаш ли деца?

— Не.

— Да не е заради кофата за въглища?

— Не — това ме накара да се засмея.

— Изчакай до сутринта. Не си тръгвай.

— Трябва. Ще ми викнеш ли такси?

— Ти си такси.

— Хубаво, ще си хвана на улицата.

— Прави каквото знаеш.

— Ще ти се обадя.

— Не си прави труда.

Отново ми стана смешно.

— Оуен, това е първата ни караница. Явно сме набрали скорост.

Глава 4

Четвъртото събитие:

                                                                Литературна агенция Л. Х.

                                                                Уордър Стрийт 4–8

                                                                Лондон

                                                                31 март

Скъпа г-жо Хоган,

(Мога ли да Ви наричам Джема — чувствам, че вече Ви познавам!). Много Ви благодаря за ръкописа, който Вашата приятелка Сюзан Луби ми изпрати. Лекторът ми и аз сме възхитени.

Очевидно ръкописът далеч още не е цялостна книга и има още да се мисли върху формата — мемоарен стил, документалистика или роман. Все пак, ще ми бъде интересно да разговаряме. Моля, обадете ми се, за да обсъдим подробностите.

С най-добри пожелания:

Джоджо Харви

Можете ли да си представите! Беше събота вечер, денят бе преминал чудесно, дремах, пих „Алка Зелцер“ и си мислих за Оуен, след което се почувствах достатъчно добре, за да стана и да се отбия до апартамента си — който междувременно беше започнал да мирише странно — да си прибера пощата, да сипя вода на котката, да хвърля изпълнен с копнеж поглед към леглото си и прочие, когато писмото пристигна. Още преди да го отворя, устата ми пресъхна като пустинята Гоби. Всяко писмо с щемпел от Лондон предизвиква тази реакция. Нали съм си глупачка, надявам се, че може да е от Антон, който признава, че е извършил огромна грешка, че Лили е оплешивяваща вълчица с хипарски дрехи и той иска да се върне при мен. Този плик предизвика по-лош ефект от обиковено, защото печатът беше от западен Лондон, а случайно знам (бях помолила Коуди да ми каже), че офисът на Антон е някъде там.