Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 141

От години Дебс се правеше на „Моята прекрасна лейди“ по отношение на това, което тя наричаше „неприятните маниери“ на баща ми: да пие мляко направо от кутията, разливайки голяма част по брадичката си, която после обърсваше с ръкава си. Дори беше успяла да го накара да отслабне, като му приготвяше специални, нискокалорични яденета, направо ме болеше да гледам как буквално го беше смалила.

Беше невероятно тежък ден, но към четири и половина ни чакаше нова изненада: Дебс щеше да участва в състезание по тенис. Татко стоеше като вкаменен, докато тя изтича на горния етаж, за да се преоблече. Пет минути по-късно тя припкаше надолу по стълбите с вееща се бяла поличка и лента за коса.

— Брей — каза Антон с възхищение. — Приличаш повече на ученичка, отколкото на четиридесет и шест годишна екстратерестрианка.

Дебс самодоволно се изпъчи, сложила ракетата над рамото си, изхили се, после се намръщи:

— Четиридесет и шест годишна каква?

Щеше ми се да потъна в земята.

— Ирландска дума. Означава „богиня“.

— Наистина ли? — не беше много убедена. — Добре. Е, аз да тръгвам. Времето никого не чака.

— Дори и боговете! — сияещ допълни Антон.

— Е, да.

— Чао. Успех.

— И после да не отидете с момичетата да направите главите — продължи Антон. — Знаем те каква си палавница.

Тя пак се изкикоти, после в мрачно мълчание откъсна Джошуа от крака си, бутна го към ъгъла на коридора, изтича към лимоненожълтата си кола и отпраши.

— Не — решително заяви Антон, докато се качвахме на влака към къщи.

— Какво „не“?

— Просто не мога да си представя, че тя някога е правила секс. Има игленик вместо сърце. Как ли я кара малката Попи? Като гледам, Мистър Мускул е единственият мъж, който я интересува.

— Може да си ляга с Мистър Пропър.

— Стига, че си представям страшни гледки. Боже, наистина е противна.

— Знам. Но татко е луд по нея и трябва да я търпя. В много отношения му действа положително.

— Например?

— Укротява излишния му финансов авантюризъм.

— Искаш да кажеш, че е достатъчно хитра да остане господарка на Замъка на ужасите?

— Поне винаги ще имат покрив над главите.

— Е, да.

Глава 45

— Ще направиш ли нещо за мен? — попита Антон.

— Каквото поискаш — отговорих аз. Глупаво.

— Продава се една къща на Грантъм Роуд. Ще дойдете ли с Ема да я видим заедно?

След като помълчах, попитах:

— Колко й искат?

— Четиристотин и седемдесет хиляди.

— Защо искаш да гледаме къща, която никога няма да можем да си позволим, дори и след милион години?

— Гледам я всеки ден на път за метрото и подразни любопитството ми. Прилича на къщичка от приказките, много необичайна за Лондон.

— Защо я продават?

— Принадлежала е на един старец, който починал. Семейството му не я иска.

Изведнъж почувствах буца в стомаха си. Антон е проверил всичко това, без да ми каже.

— Не пречи да я видим — съгласих се.

Не смятах да се предавам. Но той искаше толкова малко от мен, как можех да му откажа?

— Ето я — посочи Антон, застанал пред самостоятелна, солидна къща, облицована с червени тухли, със заострен готически покрив. Приличаше на миниатюрен замък и не изглеждаше нито прекалено голяма, нито прекалено малка. Съвсем подходяща.