Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 105

— Не, изпя „Дядо Коледа идва в града“.

— Но сега е април.

— Тя беше облечена в червено.

— Но нямаше брада.

— Нямаше.

— Трябва да се преместим. Да са останали бисквитки?

— Колкото щеш.

— Не ги разбирам.

Нито пък аз — след първото интервю, което взеха от мен, ме осрамиха пред целия свят, като казаха, че предлагам само кафе или чай без бисквити. Оттогава насам, като закъснял опит да се реабилитирам, купувам от най-хубавите бисквити всеки път, когато ще идва журналист, но нито един не щя да ги вкуси.

Глава 36

Нека разкажа за Антон. Важно е да разберете, че не съм прелъстителка. Честно казано, далеч не мога да се нарека фатална жена. Ако направеха състезание, щях да се класирам толкова назад, чеда се наложи да измислят нова категория специално за мен.

Накратко, ето как стана всичко: израснала съм в Лондон и след няколко бурни години родителите ми окончателно се разделиха, когато бях на четиринадесет. В годината, когато навърших двадесет, майка ми се омъжи за един тъповат, но достолепен ирландец и се премести при него в Дъблин. Въпреки че вече бях достатъчно голяма да живея самостоятелно, аз също заминах за Дъблин и след време си намерих приятелки, като една от най-близките ми беше Джема. След като висях на врата на майка ми и нейния хубавец Питър около година, се стегнах, взех диплома по „Комуникации“, после си намерих работа да пиша статии в пресата за „Мълигън Тани“ — най-голямата ирландска фирма за връзки с обществеността. Но след като работих там пет години, си загубих работата и не можах да си намеря друга. Това се случи горе-долу по времето, когато мама и Питър се разделиха. Майка ми се върна в Лондон и аз — като бледна сянка — я последвах по петите. При все че не ми беше по сърце, си намерих някаква работа на свободна практика да пиша съобщения за печата, но все не ми стигаха парите, за да отскоча до Дъблин да видя старите дружки в края на седмицата. Междувременно, скоро след като се върнах в Лондон, Джема се запознала с Антон. Въпреки че от време на време Джема ми идваше на гости, Антон беше прекалено необщителен и не я придружаваше.

Така че не го бях срещала, докато не остави Джема в Дъблин с разбито сърце и не дойде в Лондон, за да създаде собствена медийна компания. (С Мики им беше писнало да правят клипове за охрана на труда и искаха да се пренасочат към телевизията. Предполагаха, че ще им бъде по-лесно в Лондон, отколкото в Дъблин.)

Според версията на Антон продължилата му една година връзка с Джема беше приключила. Тя твърдеше, че само си почивали един от друг, но той не го осъзнава. Тихичко плачейки по телефона, тя ми довери:

— Давам му два месеца, дотогава ще разбере, че все още ме обича, и ще се върне.

Обаче тя се опасяваше, че някоя лондонска мацка може да го разтуши и тъй като бях „посветена“, идеално ми пасваше ролята на шпионин на Джема. Наредено ми бе да се сприятеля с Антон, да не се отделям от него и ако много се заглежда по друго момиче, „да бръкна в окото му с остра клечка“ или „да плисна киселина в лицето на мацката“.

Обещах да постъпя точно така, но за мой вечен срам не направих нито едно от двете. Обичах Джема, тя ми вярваше за Антон, най-любимия й човек, а аз се отплатих за доверието й, като я предадох.