Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 50

Тя въздъхна дълбоко. Лицето й се ожесточи.

— Но нямаме. Няма смисъл да мислим за това, така че ще стоим тук и ще чакаме смъртта.

— Виж, Лорана — прокашля се Флинт, — може би нещата не са толкова черни, колкото изглеждат. Градът е заобиколен със здрави стени и хиляда души лесно могат да го защитят. Гномите с катапултите пазят пристанището, рицарите охраняват единствения проход през планините Вингаард и освен това имаме драконови копия. Вярно, че са малко, но Гюнтар писа, че е изпратил още. Драконите доста ще си помислят, преди да прелетят над стените.

— Това не е достатъчно, Флинт — въздъхна Лорана. — Да, можем да задържим драконовата армия седмица, две, дори месец. А после? Какво ще стане с нас, когато завладеят околността?

Лорана подпря глава на ръката си и се облегна на стената.

— Откога не си спала? — попита Флинт сурово.

— Не знам. Реалността и сънят ми изглеждат свързани. През половината време се движа като насън, а през останалата част проспивам действителността.

— Иди да поспиш — нареди джуджето с тон, който Тас наричаше „Гласът на дядо ми“. — И ние се прибираме. Дежурството ни почти свърши.

— Не мога — въздъхна Лорана, но мисълта за сън внезапно я накара да осъзнае колко е изтощена. — Дойдох да ви кажа, че получихме съобщения за дракони, които летели на запад над град Каламан.

— Значи са се насочили насам — каза Тас, като си представи веднага картата.

— От кого са съобщенията? — попита джуджето с подозрение.

— От грифоните. Не се мръщи така. — Лорана се усмихна на отвращението му. — Те ни оказаха голяма помощ. Дори ако елфите бяха допринесли за тази война само с грифоните си, пак е много.

— Те са глупави животни — заяви Флинт. — Вярвам им колкото вярвам и на кендерите. Освен това — продължи той, без да обръща внимание на обидения поглед на Тас, — не ми звучи логично. Господарите не изпращат дракони в атака, без армията да ги следва.

— Може би тя не е толкова дезорганизирана, както чухме. — Лорана уморено въздъхна. — Или са изпратили драконите само да направят каквито могат поразии — да деморализират града, да унищожат околността… Не знам. Вижте, слухът се е разнесъл.

Флинт се огледа. Войниците, които не бяха дежурни, още стояха по местата си и се взираха на изток към планините, чиито покрити със сняг върхове блестяха в нежнорозово от светлината на настъпващата зора. Скоро към тях се присъединиха й други.

— Точно от това се страхувах — въздъхна Лорана. — Сега ще настане паника. Предупредих лорд Амотус да си мълчи, но палантиняните не са свикнали да пазят тайни. Ето, какво ви казах?

Тримата погледнаха от стената и видяха, че улиците започват да се пълнят с хора — полуоблечени, сънени, уплашени. Като ги гледаше как тичат от къща на къща, Лорана разбра как се разпространяват слуховете. Тя прехапа устни и зелените й очи засветиха гневно.