Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 128

— Побързайте! — изкрещя той, сграбчи Берем и го повлече след себе си върху златната връзка, която се издигаше малко над дупката. Вечният го последва, като се препъваше тромаво. Дори когато стъпиха на нея, тя продължи да се спуска, забавена от движението на магьосника.

Сводът все още беше на няколко сантиметра над платформата, когато Таселхоф с див крясък скочи върху него дърпайки изненаданото джудже След себе си. Драконяните внезапно осъзнаха, че плячката ще им се измъкне изреваха яростно и вкупом скочиха на дървения мост Танис застана в края на златния свод и започна да стреля по първите. Карамон изостана и отбиваше атаките им с меча си.

— Минавай! — нареди Танис на Тика, когато се изравни с него. — Стой близо до Берем и не го изпускай от поглед. Флинт, отивай с нея. Тръгвай! — изрева той зловещо, когато джуджето се поколеба.

— Ще остана при теб, Танис — заяви Таселхоф. Хвърляйки колеблив поглед назад към Карамон, Тика грабна Берем за ръката и го забута пред себе си. Като видя, че драконяните идват, той не се нуждаеше от много убеждаване. Заедно стъпиха на другата част от дървения мост и той застрашително заскърца под тежестта им. Танис само се надяваше да издържи, но нямаше време да погледне. Очевидно беше издържал, защото чу тежките ботуши на Флинт да тропат по дървото.

— Успяхме! — провикна се Тика от другата страна на каньона.

— Карамон! — изкрещя Танис и изстреля нова стрела, опитвайки да се задържи върху златния свод.

— Тръгвай, за да наместя свода! — Физбан подкани раздразнено Карамон. — Май трябва да е още няколко сантиметра вляво.

— Таселхоф, минавай! — нареди Танис.

— Няма да оставя Физбан! — заинати се кендерът, докато Карамон стъпваше върху златния свод.

Като видяха, че огромният воин отстъпва, драконяните отново се спуснаха напред. Танис стреляше колкото може по-бързо. Един драконянин падна на моста в локва зелена кръв, друг — в пропастта. Но полуелфът се уморяваше. По-лошо, стрелите му свършваха, а влечугите продължаваха да настъпват. Карамон спря зад него върху свода.

— Побързай, Физбан! — помоли Таселхоф, като кършеше ръце.

— Готово! — каза доволен магьосникът. — Идеално го наместих. А гномите казваха, че не съм инженер.

Докато говореше, другата половина от дървения мост, която водеше към спасителния бряг на каньона изскъра разчупи се и падна в бездната.

— В името на Бездната! — уплашено възкликна Карамон, хвана Танис и го дръпна точно когато щеше да стъпи в празното пространство.

— В капан сме! — каза дрезгаво полуелфът, като гледаше как талпите падат една след друга в пропастта и душата му сякаш падаше с тях. Чу как Тика изкрещя и виковете й се смесиха с екзалтираните крясъци на драконяните.

Чу се шум от разцепване и пукане. Радостните крясъци на драконяните внезапно преминаха в ужас.

— Гледай, Танис! — извика Таселхоф с див възторг. — Погледни!

Полуелфът се обърна навреме, за да види как другата част от дървения мост пропада в бездната и отнася със себе си повечето от драконяните. Златният свод под него потрепери.