Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 64

Редиците им се запълнили с по-неохотни жертви, а после и с насилени жертви. Накрая се задоволявали с военнопленници, заложници, отвлечени занаятчии и курви от обозите, че и по-лошо. Свещените дървета раждали прогнили плодове. Дори деца, както се твърдеше в някои от любимите мъченически истории на квинтарианските свещени. Вражески деца. „И що за болен мозък може да лепне етикета «враг» на едно невинно дете?“ Най-малкото племенните магове от Старите лесове е трябвало да се замислят що за молитви могат да отнесат на боговете ужасените сърца на жертвите им.

„Мисли за нещо полезно, проклет да си“. Сърдитите думи на Аяда в храма се забиваха сякаш в кожата му като хапливи насекоми. „Така няма да ти се наложи да отговаряш пред никого. Нито да изричаш опасни истини…“ Петима богове, какво си мислеше това глупаво момиче — че влиянието му в Изтокдом е безгранично? Самият той живееше от подаяния, под протекцията на Хетвар. Вярно, Ингрей се отплащаше за тази протекция, но същото се отнасяше за другите от личната войска на Хетвар; може би се отплащаше по по-особен и полезен начин, недостъпен за другите, но в паяжината от влияние на печатника той със сигурност беше тънка нишка. Ингрей никога не беше правил услуги и затова сега не можеше да си поиска такива. Ако изобщо имаше някаква възможност да спаси или оправдае Аяда, тя щеше да се изчерпи, щом кортежът минеше през градските порти.

С неохота трябваше да си признае, че мислите му стават само по-неприятни, но не и по-изобретателни. По някое време задряма. Дрямката му беше неспокойна, но все пак беше по-добра от безсмисленото въртене в леглото.

Събуди се, когато есенното слънце вече захождаше, и тръгна към хана на Аяда да я покани за вечерна молитва. Тя вдигна вежди и измърмори:

— Нещо изведнъж си станал набожен. — Но, изглежда, се смили при вида на смутената му физиономия и го придружи до храма.

Когато коленичиха пред олтара на Брата — залите и на Майката, и на Дъщерята пак бяха пълни с богомолци — той подхвана тихо:

— Слушай. Тази вечер трябва да реша дали утре да тръгнем, или не. Не може просто така да тръгнеш към бедата, без да имаш план, без опит дори да хвърлиш въже към брега. Иначе ще се обесиш на въжето, а аз направо полудявам, като си те представя как увисваш, също като твоя леопард. Едно бесене не ти ли стига?

— Ингрей, помисли. — отвърна тя също шепнешком. — Дори да приемем, че успея да избягам незабелязано, къде ще отида? Майчиният ми кин не може да ме приеме, нито да ме скрие. Бедният ми пастрок няма силата да се противопостави на такива високопоставени врагове, а и неговият дом ще е сред първите места, където биха ме потърсили. Жена, непозната, сама — ще изпъквам навсякъде и ще се превърна в лесна мишена за лоши хора. — Явно и тя беше мислила по въпроса.