Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 14

— Откакто пораснахме — не — каза Ингрей. — Близки роднини сме по линия на покойната му майка. Срещали сме се няколко пъти, когато и двамата бяхме деца. — Ингрей си спомняше малкия лорд Уенцел кин Конскарека като дребно несръчно момче, което изглеждаше слабоумно и мълчеше като риба. Може би срамежливостта беше връзвала езика на Уенцел, но по онова време малкият Ингрей не изпитваше съчувствие към своя по-малък братовчед, който все не успяваше да се включи в игрите, и не беше правил опити да го приобщи. За щастие, от днешната си гледна точка, не го беше и тормозил.

— Неговият баща и моят умряха само през няколко месеца.

Макар че старият граф Конскарека беше починал тихо и достойно, от най-обикновен удар. А не в разцвета на силите си, ръмжащ и запенен; трескавите му писъци да ехтят из коридорите на замъка, сякаш извиращи от някаква яма на чиста агония в земните недра… Ингрей ядно прогони спомена.

Тя му хвърли поглед изпод ресници.

— Баща ви какъв човек беше?

— Беше кастелан на Брезовлес, на служба при стария граф Касгут кин Вълчаскала. — „А аз не съм“. Дали умната й главица щеше да съобрази това, или просто щеше да реши, че Ингрей има по-голям брат, който е наследил поста? — Брезовлес е в долината на Брезовручей, където той се влива в Стръв. — Което всъщност не отговаряше на въпроса й. Как въобще се беше стигнало до тази неприятна тема? Нейният тон, даде си сметка Ингрей, всъщност беше точно толкова грижливо неутрален, колкото и неговият при въпроса му за Конскарека.

— Така ми каза и конник Улкра. — Тя си пое дъх, вперила поглед право напред между ушите на кобилката си. — Каза също, че според слуховете баща ви умрял, защото го ухапал болен от бяс вълк, чийто дух той се опитал да открадне, и че бил дал вълчи дух и на вас, само че той се оказал нещо повреден и едва не ви убил. Толкова сте бил болен, че близките ви загубили надежда, че ще оздравеете и ще си върнете разсъдъка, затова чичо ви наследил поста в Брезовлес, а не вие. Само че по-късно семейството ви изпратило на поклонение и сте се пооправили. Чудех се дали всичко това е вярно и защо баща ви е направил нещо толкова опасно. — Едва след като изрече всичко това на един дъх, тя обърна лице към него и го погледна с тревожни питащи очи.

Конят на Ингрей изпръхтя и тръсна глава от рязко дръпнатите юзди. Ингрей отпусна юмрука си и след още миг отпусна и челюсти. Накрая успя и да изръмжи:

— Улкра разпространява слухове. Не е негова работа.