Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 90

В този момент Етан разбра, че в плана е допусната съдбоносна грешка.

— Ти не ми даде парализатор! — развълнувано прошепна той.

— Имам само два. — невъзмутимо отговори Куин. — Ето. Вземи аптечката ми. Ще бъдеш медик.

— И какво да правя с нея? Да удрям Рау по главата ли?

Ели се усмихна.

— Естествено. Ако, разбира се, ти се предостави такава възможност. Но най-вероятно от помощ ще се нуждае Теки. Сигурно ще се наложи да му направиш инжекция с антипента; ампулата е точно до суперпетотала. Ако, разбира се, нещата не са по-лоши, в който случай напълно се доверявам на лекарския ти опит.

— А-а… — проточи Етан, омеквайки. Това наистина звучеше разумно.

Тъкмо беше отворил уста, за да направи поредното предположение, когато Куин го бутна в някаква тясна ниша. По коридора откъм товарния асансьор се приближаваха трима души. След тях, като куче на каишка, плаваше пътническа платформа с ярката емблема на Екослужбата: зелен папрат в синя вода. Излизайки от тъмното в осветения коридор, тримата се превърнаха в един внушителен представител на службата по безопасност и двама екотехници — мъж и жена.

Жената, костелива и ъгловата, шестваше така, сякаш отдавна беше стъпила на пътеката на войната и сега победоносно стискаше в ръка томахавка, обагрена с кръвта на враговете…

— О, Бог-Отец! — изхлипа Етан, приготвяйки се да се спасява с бягство. — Ужасната Хелда!

— Без паника! — изсъска Куин и бутна Етан обратно в нишата: — Бързо се обърни с гръб към нея и изобрази нещо естествено, тогава няма да те забележи. Ето така, обърни се, ръцете на стената зад гърба ми, — в скоропоговорка шептеше Куин, — наклони се към мен и говори много тихо…

— И какво трябва да изобразява това?

— Прегръдка. А сега мълчи, искам да ги чуя. И не ме гледай така, че няма да издържа и ще се захиля. Макар че ако захихикам навреме, това ще придаде малко убедителност…

И това при тях се счита за естествено? Никога през живота си Етан не беше правил нищо по-противоестествено. По гърба го полазиха мравки; всеки момент от стаята на Милисор — по-точно от хола му — можеше да долети изстрел от невроразрушител. А това, че той не можеше да види нищо, не беше никакво утешение. Добре й е на Ели: не стига, че отлично виждаше всичко, ами и беше прикрита с тялото му като щит.

— Само един от службата за безопасност в цялата група? Брей! — промърмори Куин, широко опулвайки очи. — Направо късмет, че дойдохме.

От джоба на куртката й се чу приглушен писък. Тя мигновено изключи звука, извади комуникатора от джоба и без да го доближава до очите си прочете поредицата цифри. Устните й се изкривиха.

— Кой е? — шепнешком попита Етан.

— Номера на ком-пулта на копелето Милисор. — нежно прошепна тя в отговор, прегръщайки съвсем реалистично Етан през шията със свободната си ръка. — И така, той все пак е измъкнал от Теки номера ми. Мисли си, че сега ще му позвъня и ще започне да ме плаши. Е, ще има много здраве от мен.

Етан, напълно отчаян, се притисна към нея и облягайки се с рамо на стената, си осигури по-добра гледка.