Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 39

Веднага се завърза оживена беседа, по време на която Етан, след като не беше представен, се стараеше да не прави излишни движения, да не отваря уста и да не се държи като планетник. Първите две точки бяха доста лесни, но последната явно беше проблем: Етан нямаше представа кои именно действия са неподобаващи за жител на станцията. Накрая той неподвижно застина до ръба на платформата, опитвайки се изглежда като детайл от местния барок.

Своя твърде подробен разказ за флотата на дендарийските наемници, сторил се на Етан твърде неуместно лирично отклонение, Куин завърши със следната фраза:

— И представи си, тези нещастници никога през живота си не са опитвали печени тритонови крачета!

На лицето на техника се отрази весело изумление.

— Нима?! Нима във вселената все още има хора, толкова ощетени от съдбата? И те никога не са яли тритонова крем-супа?

— Не. И тритон на шиш също! — с шеговит ужас продължаваше Куин. — И тритон с чипс!

— И тритон със сос прованс? — подхвана техника. — И рагу от тритон? И сос? И гуляш-пълзящ, и тритонова чорба?

— Те не са чували дори за пушени тритонови бутчета. — трагично добави Куин — А пък тритоновия хайвер е деликатес, който не са и сънували!

— А тритонови яйца?

— Тритонови яйца? — повтори Куин, вече истински озадачена.

— Последното изобретение. — обясни техника. — Накратко, свалят месото, смилат го, правят от него топчета и ги пекат.

— Уф-ф! — въздъхна наемничката. — Олекна ми. А пък аз си представих нещо съвсем неприлично.

И двамата се разсмяха. Етан отново преглътна и тайно се огледа, надявайки се да открие поне нещо, приличащо на писоар. Две хлъзгави черни твари доплуваха до стената и с изпъкнали очи се втренчиха в него.

— Знаеш ли, — след като се насмя, продължи Куин. — сетих си, че след като в тази смяна се занимаваш с улов, то може би ще ми отстъпиш малко тритончета. Ще ги замразя и ще ги взема с мен. Ако, разбира се, няма проблем с това.

— Та тук направо сме се зарили с тях. — изсумтя техникът. — Моля! Можеш да вземеш сто килограма, двеста, триста…

— Не, сто ще стигнат. Точно допустимия товар. Ще нагостя само командния състав, ще организирам банкет за избраници!

Дейл разбиращо се усмихна и я поведе нагоре по стълбите — там, където свършваше стъклената стена. Етан, подчинявайки се на жеста й, внимателно закрачи след нея. Платформата послушно заплава след Етан, завършвайки шествието.

Техникът ги доведе до малко мостче. Отдолу, поклащайки се с леки вълнички, шумеше водата; прохладния вятър освежи Етан и прочисти главата му, намалявайки болката. Той вървеше, държейки се здраво за парапета. Няколкото водовъртежа долу свидетелстваха за това, че някъде под изумрудено-зеления килим са скрити мощни помпи. Зад този воден басейн имаше друг, зад него — трети, а редицата продължаваше още по-надалеч.

Мостчето се разшири, а шума на водата премина в истински рев. Техникът вдигна капака на подводния кафез, натъпкан догоре с хлъзгавите, извиващи се черно-червени твари.

— Майко мила! — отчая се техника. — Колко са много! Наистина ли не искаш да нахраниш цялата си армия?