Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 30

— Не е голяма беда. — сви рамене капитана.

— Големи загуби. И ще е много трудно да избегнем гласността.

— Няма останали живи — няма и свидетели!

— Даже при масово унищожение винаги остава някой жив. Пък макар и сред победителите…

В очите на полковника се появи някакъв странен блясък и капитана незабавно млъкна.

— Сложи му още! — заповяда полковника.

В ръката на Етан отново се мушна игла. Методично и без паузи му задаваха подробни въпроси за товара, за заданието, за началниците му, за местоработата му и за близкото му обкръжение. Етан бърбореше без умора. Стаята ту се увеличаваше, ту се смаляваше; той имаше усещането, че са го обърнали наопаки, за да може целия свят да се полюбува на вътрешностите му, а очите му са се измъкнали от орбитите си и сега се гледат едно друго.

— О, колко ви обичам всичките! — проникновено заяви Етан, когато в разговора настъпи кратка пауза, и от изблика на чувства повърна на пода пред себе си.

Дойде в съзнание от водата, която се изливаше на главата му.

Сега вече в действие влезе нов препарат, който сякаш оголи всички нервни окончания на Етан. Към тялото му, на местата с най-голяма чувствителност, прикрепиха контакти които не оставяха следи, но причиняваха адски болки. Той разказа всичко което знаеше, абсолютно всичко, и охотно би издал всяка държавна тайна, ако знаеше какво всъщност им трябва. Накрая всичко потъна в пристъп на диви конвулсии. Сърцето му отчаяно заби и започна да спира. Етан загуби съзнание. Едва тогава те прекратиха изтезанията.

Етан омекна на стола, дишайки бързо и не сваляйки огромните си невиждащи очи от своите мъчители.

Главният с отвращение го погледна.

— Дяволска работа, Рау! Напразно загубихме толкова време. Товарът, който са получили на Атон, явно не е този, който е изпратен от Лабораторията на Бхарапутра. Изглежда, че Терънс Си го е подменил някъде. Върви сега и търси това съкровище из цялата галактика, ако си нямаш друга работа!…

Капитана изпъшка.

— На Архипелага Джексън всичко беше почти в ръцете ни. Но не! И все пак, трябва да е на Атон. Ние всички се съгласихме за Атон.

— Нима някакъв сложен троен план… — полковника уморено разтри врата си; от момента, в който Етан го видя за пръв път, той беше много по-отпаднал. — Покойният доктор Джахар добре е поработил. Терънс Си оправда почти всичките му надежди. Само с лоялността му нещо не се получи както трябва… А от този повече нищо няма да можем да измъкнем. Сигурен ли си, че тази точка на микросхемата не е била просто мръсотия?

Капитана оскърбено вдигна вежди и така отвратено погледна Етан, като че ли той беше парче глина, полепнало по подметките на обувките му.

— Не беше мръсотия. Но и този глупак не е агент на Терънс Си! Смятате ли, че може да го използваме за стръв?

— Ако беше агент, — с досада каза полковника, — си струваше да опитаме, но понеже явно не е агент, не представлява каквато и да е ценност за нас. — Той хвърли поглед на хронометъра си. — Боже мой, нима сме си загубили с него цели седем часа?! Вече е твърде късно да му устройваме загуба на памет. Кажете на Окита да го изведе някъде и да организира нещастен случай.