Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 29

— Успя ли да засечеш приемника?

Капитана виновно поклати глава.

— За съжаление не. Веднага след като го открих, той се самоунищожи и връзката беше прекъсната автоматично. Но за сметка на това сега няма да ни проследят. Те не знаят къде се намира шпионина им.

— И кои са всъщност тези „те“? Терънс Си?

— Да се надяваме, че да.

Главният, когото похитителя нарече гем-полковник, отново изхъмка, приближи се към Етан и се втренчи в очите му.

— Как се казваш?

— Етан! — жизнерадостно отвърна Етан. — А вие как се казвате?

Но събеседника му отклони тази дружелюбна покана за общуване.

— Пълното ти име и звание.

В съзнанието на Етан нещо прещрака и той отчетливо доложи:

— Старши сержант Етан СДБ-8 Еркхарт, Трети полк, Медицинска служба, Ю-221-767, сър!

Рапортувайки това, той намигна на разпитващия (който от изненада даже отстъпи назад) и след кратка пауза добави:

— В оставка.

— Нима не си лекар?

— О, да! — гордо потвърди Етан. — От какво се оплаквате?

— Не мога да го понасям този суперпентотал! — изръмжа полковника, обърнат към подчинения си.

Капитана сдържано се усмихна.

— Да, но поне винаги знаеш, че няма да скрият нищо.

Свивайки устни, полковника въздъхна и отново се обърна към Етан.

— Терънс Си ли ти определи среща?

Етан в недоумение замига. Срещал ли се е той с Терънси? Единствения Терънси, който познаваше, работеше като медицински техник в Репродукционния Център.

— Ама него не са го изпращали тук. — обясни той.

— Кой не го е изпращал? — рязко попита полковника, превръщайки се целия в слух.

— Съвета.

— По дяволите! — занервничи капитана. — Нима си е намерил ново убежище веднага след провала на Архипелага Джексън? Но той нямаше нито време, нито пари за това! Аз предвидих всяка…

Главният вдигна ръка, изисквайки тишина, и отново пристъпи към Етан:

— И така, Терънс Си. Разкажи ми всичко, което знаеш за него.

Етан безпрекословно се подчини, но само след няколко минути беше прекъснат от сърдит крясък:

— Стига!

— Май не сме прибрали когото трябва… — унило отбеляза капитана. Полковникът му хвърли гневен поглед и той припряно предложи: — Опитайте друга тема. Питайте го за културите…

Полковникът си пое дълбоко дъх:

— Човешките яйцеклетъчни култури, доставени на Атон от Лабораторията Бхарапутра. Какво направихте с тях?

Етан започна да описва в подробности този злополучен ден. За негово огромно огорчение, това изобщо не се хареса на събеседниците му. А той толкова искаше да ги развесели…

— Пак някаква глупост! — констатира капитанът. — Що за безсмислици ръси този?

— Може би се съпротивлява? — досети се изведнъж полковника. — Увеличи дозата.

— Опасно е, ако още смятате да го пуснете с дупка в паметта. И без това ни остана съвсем малко време. По план отдавна трябваше да сме приключили с това.

— Планът вероятно ще се наложи да се промени. Ако товарът е доставен на Атон и вече е разпределен, не ни остава друг изход освен военно нахлуване. И трябва да го започнем не по-късно от седем месеца, иначе вместо избирателна бомбардировка на Репродукционните Центрове ще се наложи да изпепелим цялата проклета планета.