Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 27

— О, Бог-Отец! Това какво е, полиция ли? — срещу тях по коридора вървяха двама мъже. Те носеха тъмнозелена униформа с небесносини нашивки, а на пояса им заплашително висяха някакви предмети.

Етан почувства, че съвестта му го пробожда.

— Може би трябва да се предам, нали? Аз наистина оскърбих онзи човек…

На устните на Куин отново заигра насмешка.

— Е, ако развъждате под ноктите си нова порода бактерии… Това са момчетата от биоконтрола — Екологическа полиция. Те вземат страха на цялата станция. — Забавяйки крачка, тя размени вежливи кимвания с мъжете, минаващи покрай тях, и със зловещ шепот добави: — Отряда за принудително измиване на ръцете. По-добре не се замесвайте с тях. Те имат неограничени пълномощия да проследяват и арестуват, а после да осъждат на принудителна дезинфекция без право на помилване.

— Предполагам, че екологията на станциите е далеч по-уязвима, отколкото на планетите? — попита Етан.

— Да, това е все едно да балансираш на косъм между лед и пламък. — съгласи се тя. — Някои си имат религиозни култове, а ние си имаме култ към безопасността. Между другото, ако някъде, освен по доковете, видите петно от измръзване, съобщете им за това незабавно.

Те се върнаха в Транзитната Зона. Жената продължаваше насмешливо да се усмихва, но погледът й беше твърде проницателен, от което на Етан му ставаше неловко.

— Надявам се, че този малък инцидент не ви е настроил против всички станционери? — каза тя. — Какво ще кажете, ако за компенсация на лошите маниери на моите съграждани ви поканя на вечеря?

Ами ако всичко това е предварително замислено, за да го хванат неподготвен, самотен и безпомощен?…

— Аз… не мислете, че не съм ви благодарен… — с чезнещ глас избърбори той, — но мен… ъ-ъ… боли ме корема…

Това поне беше чиста истина. Той още веднъж благодари на командир Куин и се втурна в асансьорната шахта, мечтаейки час по-скоро да се върне в стаята си. За довиждане той все пак успя да изобрази някакво жалко подобие на усмивка.

* * *

Излизайки от шахтата, Етан се оказа на булеварда и веднага се пъхна зад някаква абстрактна скулптура, оградена с храсти. Той чакаше, наблюдавайки пътя през листата, докато не се убеди, че Ели не го преследва. Най-накрая, успокоен, той се отпусна на близката пейка. Опасността премина…

Надигайки се, Етан дълбоко въздъхна и бавно пое нагоре по булеварда. Тясната стая в хотела сега му изглеждаше даже много уютна. Ще си поръча нещо леко по интеркома, ще вземе душ — и в леглото. Повече никакви авантюри. Утре трябва да пристъпи към работата си. Да събере всички данни, да избере доставчик, да излети с първия подходящ рейс…

По един от тунелите към Етан с усмивка се приближаваше мъж, облечен според модата на някаква неизвестна планета.

— Доктор Еркхарт? — запита той, хващайки Етан за ръката.

Етан неуверено се усмихна в отговор. И изведнъж се дръпна, готвейки се високо и възмутено да протестира: в ръката му се мушна игла. Сърцето му бясно заби, устните му се свиха треперещи, в очите му всичко заплува и вик не се получи. Мъжът внимателно го поведе към автомобила, чакащ го в тунела.