Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 26

— Зарежето го, момчета. — засуети се Зеления. — Той сигурно е просто транзитник…

От първия удар Етан се сгъна на две; въздухът със свистене се измъкна през стиснатите му зъби. Двамата го хванаха и го накараха да се изправи.

— …какво правим с такива типове, — тряс! — които се пъхат тук!

Етан почувства, че в него не беше останал въздух за извинения. Оставяше само да се надява, че речта на Жълтия няма да се окаже твърде дълга. Само че онзи продължаваше, подкрепяйки всяка дума с удар:

— …гад! животно! душиш наоколо, мръсник!…

Внезапно в неговото ръмжене се вклини висок насмешлив глас:

— Не се ли боите от последствията, момчета? Ами ако избяга и после се върне с приятелите си? Те може да се окажат шест пъти повече от вас!

Етан рязко се огледа: това беше онази същата жена от флота на дендарийските наемници, командир Куин. Тя твърдо се поклащаше на пети, предизвикателно вирнала глава.

Зеления изруга през зъби. Жълтия — с пълен глас.

— Стига, Зед. — каза Зеления и без да откъсва поглед от лицето на жената, хвана приятеля си за лакътя. — Хайде, стига му толкова.

Но той отблъсна ръката му.

— А този мръсен бозайник какъв ти се пада, кукличке? — поинтересува се той.

Жената се усмихна с едното крайче на възхитителните си устни; работника със синия комбинезон се втренчи в нея като омагьосан.

— Е, да допуснем, че съм му военен съветник. — отговори тя.

— Любовницата на педал, — заяви Жълтия — е по-гадно нещо и от самия педал! — Своята теза той подкрепи с поток вулгарни псувни.

— Зед, — промърмори синия комбинезон, — млъкни. Тя не е техник, тя е военен. Боен ветеран — не виждаш ли значките?…

Из цялата стая настъпи раздвижване; няколко от страничните наблюдатели предпазливо се заизнизваха към вратата.

— Ох, как не обичам пияниците, — гледайки неопределено нагоре, проточи тя. — А пък агресивните пияници направо не мога да ги понасям!

Жълтия тръгна към нея, изригвайки несвързани псувни. Ели спокойно чакаше дотогава, докато той не пресече някаква невидима граница. Изведнъж се чу жужене и проблесна синя светкавица. Когато парализаторът след салто в ръката й изчезна безшумно в кобура, Етан разбра, че командир Куин специално е изчаквала, когато Жълтия ще се приближи на необходимото разстояние: никой друг не беше засегнат от заряда.

— Подремни малко! — тя въздъхна и хвърли поглед към двамата, които все още държаха Етан, след което кимна към грубияна, проснат безчувствен на пода: — Това ваш приятел ли е? Съветвам ви да сте по-придирчиви: с такива приятели може да свършите лошо.

Етан беше незабавно пуснат. Колената му се подкосиха и той се хвана за корема, в който пулсираше неистова болка. Ели му помогна да стане.

— Напред, пилигриме. Разрешете да ви изпратя до вашето пристанище…

* * *

— Не казах каквото трябваше. — размишляваше на глас Етан. — Трябваше да кажа „Ще отговаряш за думите си!“ Така трябваше, или…

Командир Куин иронично изкриви уста. Но защо, с досада си помисли Етан, атонците тук са обект на присмех — в най-добрия случай, а в най-лошия от тях бягат, като от прокажени? Внезапно нов пристъп на ужас го изкара от равновесието, придобито с труд не без помощта на командира от дендарийските наемници.