Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 119

Теки разбиращо вдигна длан.

— Искате ли да видите? — покани ги той, водейки платформата към вратата на шлюза, услужливо отворена от дежурната.

— А, не, чакам си багажа. — отказа Куин.

Етан, воден от неизтребимото си любопитство, го последва незабавно.

— Кажете ми за Хелда. — помоли Теки. — Вярно ли е, че е изпратила на Атон всякакви отпадъци?

— Вярно е. — кимна Етан. — Макар че още не разбирам защо й е притрябвало да прави това. Сигурно и тя едва ли го е разбирала. Може би просто за да запълни контейнерите: празни щяха да изглеждат много подозрително, дори при най-повърхностен оглед. В крайна сметка й се удаде да сътвори много тайнствена история, макар че това не влизаше в плановете й.

Теки поклати глава, сякаш още не можеше да повярва.

— А какво носиш тук? — кимна Етан към платформата.

— Образци от един заразен товар, който днес конфискувахме и унищожихме. Ще се съхраняват в случай на съдебен иск, ако потрябват доказателства.

Те влязоха в прохладна бяла стая с въздушен шлюз и множество роботи. Теки бързо набра на ком-пулта данните за товара, пъхна вътре дискета, сложи една от кутиите в здрав пластмасов плик с лепенка-код и го предостави на робота. Автомата грабна плячката си и отплува в отвора на шлюза.

Теки натисна един бутон на стената; панелът се плъзна настрани и през малък прозорец, подобен на огромните панорамни стъкла в Транзитната Зона, се видя открития космос. Впрочем, струпаното отвън оборудване пречеше на добрия изглед. Теки внимателно проследи как роботът напусна шлюза и заплува във вакуума покрай ярко осветените редици от метални стойки, плътно окичени с пакети и кутийки.

— Най-големия килер във вселената. — гордо каза Теки. — Какво ли няма тук! Изобщо ние отдавна трябваше да поразчистим и да унищожим всичко старо, изхвърлено още през Година Първа. Макар че, от друга страна, мястото в космоса засега стига… Но ако наистина ме назначат за началник на преработвателната станция, ще мога да измисля нещо… Отговорност… Никакъв безпорядък…

Думите на екотехника се превърнаха в неясен шум някъде отзад — цялото внимание на Етан беше ангажирано от прозрачните пластмасови чували, висящи на една от близките „закачалки“. Всеки чувал беше натъпкан с до болка познати малки кутийки — именно такава кутия той подготвяше тази сутрин в станционарната лаборатория за пожертвованието на Куин. Колко са във всеки чувал? Повече от двайсет, това е сигурно; даже повече от трийсет. Затова пък преброяването на чувалите не беше проблем: те бяха девет.

— Изхвърлени… — прошепна Етан. — Изхвърлени?!

Роботът се добра до края на решетката и закачи товара си на указаната стойка. Вниманието на Теки беше напълно погълнато от процеса; когато автомата доплува до шлюза, Теки се върна при монитора. Етан на бегом се върна в приемната, хвана Си за ръката и след като го завлече в стаята, мълчаливо посочи през прозореца.

Си погледна натам веднъж, погледна втори път — и застина, отваряйки уста. Телепатът гледаше така, сякаш с един поглед можеше да преодолее и разстоянието, и преградата. Притискайки длан към прозрачната повърхност той замърмори нещо, но толкова тихо, че Етан не можеше да разбере нито дума.