Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 46

— Благодаря!

— Можеш да се считаш за свободен от момента, в който графът и графинята се оттеглят.

Пим кимна и отстъпи назад. Флайера се промъкна под портала и започна да се издига в хладното нощно небе, като че ли подгонен от приветствените викове и подсвирквания на доброжелателите.

Великолепните и продължителни фойерверки превърнаха отлитането на новобрачните в празник за всички бараярски сърца. Таура също аплодираше и крещеше и заедно с Ард Мейхю се приъедини към компанията на Ники, за да устроят във вътрешния двор допълнителна демонстрация на бомбички. Барутния дим се кълбеше във въздуха, а децата бягаха около Таура, молейки я да хвърли зарядите по-високо. Охраната и разтревожените майки биха прекратили това развлечение, но ги спираше факта, че голям пакет от удивително шумни и ярки фойерверки беше даден на Ники от самия граф.

* * *

Празникът отиваше към края си. Сънни, капризничещи деца минаваха край Роик в лимузините. Графът и графинята топло изпратиха императора и императрицата. Двайсетината незабележими слуги, предоставени от ИмпСи, се изпариха тихо и без доклади. Останалите енергични млади хора завзеха балната зала за танци, които повече съответстваха на вкусовете им. Техните уморени родители потърсиха тихи ъгълчета в парадните стаи, за да си поговорят и опитат поредната порция от най-добрите вина на графа.

Роик откри Таура в една от малките странични стаички. Тя стоеше на диван от любимия й здрав модел и замислено се разправяше с чиния деликатеси на мама Кости, разположена на придърпаната към дивана малка масичка за списания. Видът й беше сънен и доволен — и в същото време леко отдалечен от всичко ставащо. Като че ли беше гост в собствения си живот…

Роик й отпрати усмивка, кимване и приветствено махване с ръка. Той съжаляваше, че не съобрази да вземе рози или нещо от този род. А и какво ли можеше да подари на тази жена? Може би най-хубавите шоколадови бонбони? Аха, само че сега те щяха да са излишни. Утре непременно ще го направи.

— Ъ-ъ… добре ли прекара?

— О, да. Чудесно. — Тя се облегна назад и му се усмихна — почти отдолу нагоре, което беше доста необичайна гледна точка за него. Но и така тя изглеждаше прекрасно. През главата му мина онова, което м’лорд каза за разликите в ръста в хоризонтално положение. Тя потупа дивана до себе си. Роик се огледа, пребори навика си да стои в стойка „свободно“ и седна. Едва тогава забеляза, че краката го болят.

Настъпилото мълчание беше дружеско, без всякакво напрежение — но след малко той го наруши:

— Харесва ли ти Бараяр?

— Много добре погостувах тук. Много по-добре, отколкото можех да мечтая.

Още десет дена.

Десет дена — това е един миг. Десет дена бяха абсолютно недостатъчни за всичко, което той трябваше да й каже, подари, да направи. Виж, десет години щяха да са достатъчни като за начало…