Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 42

Общо на „скромната“ сватба присъстваха сто и двадесет души. Замъка Воркосиган успя да побере всичките.

Най-накрая настъпи решаващият момент. В преддверието и близките до него стаи се вдигна кратка шумотевица — гостите отново облякоха връхните си дрехи и се отправиха към градината зад замъка. Въздуха беше студен, но не леден и, за щастие, нямаше вятър. Небето беше тъмно синьо, а ниското зимно слънце — като разтопено злато. То превърна заснежената градина в позлатена, блестяща, зашеметяваща и съвършенно уникална сцена — именно за това си мечтаеше м’лорд. Цветята и лентите бяха съсредоточени около централната площадка като великолепно допълнение на природния блясък на леда, снега и светлината.

Роик почти не се съмняваше, че двата много реалистични заека, съвкупляващи се под един невзрачен храст, не фигурираха в поръчаните от м’лорд ледени украшения. Те не останаха без внимание: първият забелязал ги човек моментално ги показа на всички стоящи наблизо. Иван Ворпатрил отклони поглед от веселата художествена непристойност (зайците се усмихваха), опитвайки се да изглежда абсолютно невинен. Хвърленият към него заплашителен поглед от графа беше компрометиран от неволното прихване, което премина в смях, след като графинята прошепна нещо в ухото му.

Свидетелите на младоженеца заеха местата си. Почистените от снега пътеки се събираха в центъра на градината в широк кръг, покрит с мрамор. Гербът на Воркосиган — планини и кленов лист — беше оформен чрез цветни плочки. В това напълно логично място за даващите обетите си беше оформен малък кръг от разноцветно зърно. Около него беше начертана многолъчна звезда за главните свидетели. Още един кръг от зърно, очертаващ временна пътечка, ограждаше първите два, осигурявайки на останалите гости възможност да не намокрят краката си.

Роик, който за пръв път след полагането на васалната си клетва носеше шпага, зае мястото си в церемониалния шпалир от оръженосци, които се построха на главната пътека. Той разтревожено се огледа. Неизвестно защо Таура не се възвисяваше сред гостите на младоженеца, които започнаха да заемат местата си по външния кръг. М’лорд се беше вкопчил в синия ръкав на братовчед си Иван и гледаше към входа с почти болезнено вълнение. С големи трудности успяха да уговорят м’лорд да не докарва коня си в града, за да превози булката от дома в съответствие с ворските обичаи. Макар че Роик не се и съмняваше, че спокойното възрастно животно ще причини далеч по-малко проблеми, отколкото неговия стопанин. Както и да е, Ворвейн се появиха на церемонията пеша.