Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 15

— Не знам. Надявам се, че не. В най-неподходящото време! Всъщност само ме боли глава. — Тя прехапа устни. — Струва ми се, че нямам температура.

Той вдигна ръка и попипа челото й. Тя се намръщи.

— Не, не гориш. Но имаш студена пот. — Той малко се поколеба и, вече по-тихо, попита: — Може би нерви?

Тя също не отговори веднага.

— Не зная.

— Всички приготовления за сватбата са под контрол, нали знаеш. Достатъчно е просто да се появиш.

Усмивката й се получи почти болезнена.

— И да не припадна.

Този път той мълча забележимо по-дълго.

— Знаеш ли, ако решиш, че наистина не можеш да се решиш на това, може да изкомандваш отбой. По всяко време. Дори в най-последната минута. Разбира се, аз се надявам, че няма да направиш това. Но трябва да знаеш, че можеш.

— Какво? Когато чакаме всичко живо, започвайки с императора и императрицата? Не мисля така.

— Ще оправя всичко, ако се наложи. — Той преглътна притеснено. — Помня, ти каза, че не искаш пищна сватба, но не разбрах че имаше предвид съвсем скромна. Извинявай.

Тя шумно въздъхна — почти с досада.

— Майлс, много те обичам, но ако ми се доповръща, бих предпочела първо да се върна вкъщи.

— О! Да. Роик, ако обичаш.

Той направи знак на оръженосеца да тръгва. Роик взе госпожа Ворсоасон под ръка. Тя трепереше.

— Ще изпратя Ники вкъщи с един от оръженосците след десерта — или веднага след като окончателно измъчи Ард. Ще позвъня у вас и ще има кажа, че се прибираш. — извика след нея м’лорд.

Тя помаха с ръка като знак, че го е чула. Роик й помогна да се настани в пътническото отделение и затвори вратата. Съдейки по тъмния силует, тя се беше свила на кълбо, стискайки главата си с ръце.

М’лорд хапеше кокалчетата си и разстроено гледаше след тях, докато вратите не се затвориха.

* * *

Нощната смяна на Роик завърши още преди съмване на следващата сутрин. Командирът на графската охрана го повика по ръчния комуникатор и му заповяда да се яви в преддверието в спортно облекло за бягане: един от гостите на м’лорд беше изявил желание да излезе на улицата, за да се поразтъпче.

Той излезе в преддверието, обличайки в движение горнището си, и откри там Таура. Тя енергично загряваше пред потресения поглед на Пим. Оказа се, че модистката на лейди Алис не е успяла да направи спортни облекла, така че великанката беше облечена в просто и далеч не ново спортно трико, но не ослепително розово, а в неутрално сив цвят. Тъканта плътно обгръщаще огромните форми и плътните мускули, които създаваха усещането за натегната мощна пружина. Малко неочаквано изглеждаше пуснатата на гърба й коса.

— А, оръженосец Роик! Добро утро. — поздрави тя, започвайки да се усмихва — и веднага прикри с длан устата си.

— Недейте… — Не успял веднага да подбере подходящите думи, Роик помаха с ръка. — Няма нужда да правите това заради мен. На мен усмивката ви ми харесва.

В този момент той разбра, че това не беше вежлива лъжа. Сега, когато започнах да свиквам с нея.

Острите й зъби пробляснаха.

— Надявам се, че не са ви изритали от леглото. Майлс каза, че хората му използват за бягане тротоара около замъка, защото дължината му е около километър. Мисля, че няма да сбъркам пътя.