Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 14
Лоис Макмастър Бюджолд
— М’лейди, тоест, госпожо Ворсоасон. — заговори Роик, когато тя вече се беше обърнала, за да излезе.
— Още за малко. — Тя с усмивка се обърна към него.
— А какво й е на… тоест — на колко години е сержант Таура? Имате ли представа?
— Доколкото знам, на около двадесет и шест по стандартния календар.
Значи всъщност тя е малко по-млада от Роик. Стори му се несправедливо, че наемничката изглежда толкова по-… по-сложна.
— Тогава защо побеляват косите й? Ако тя е продукт на генно инженерство, струва ми се че не би трябвало да пропускат такива детайли?
Госпожа Ворсоасон съжалително разпери ръце.
— Предполагам, че това е личен въпрос, който трябва да се обсъжда с нея самата, а не с мен.
— О! — Роик озадачено смръщи чело. — А откъде е тя? Къде се е запознал м’лорд с нея?
— Както той ми обясни, по време на една от своите секретни операции. Той я измъкнал от една много отвратителна биолаборатория на Архипелага Джексън. Там се опитвали да създадат свръхвойник. Избавяйки се от робството, тя станала много ценен боец в оперативната му група. — Тя помълча малко и замислено добави: — И негова любовница. Доколкото разбрах, също доста високо ценена.
Роик внезапно се почувства като глупав селяндур. Провинциалист. Той въобще не беше подходящ за живота сред изкушените от галактичните обичаи столични вори.
— Ъ-ъ… той ли ви го каза? И… това не ви притеснява?
Той си помисли, че срещата й със сержант Таура може би е била много по-трудна, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
— Това е било преди мен, Роик. — Устните й леко се кривнаха. — Не разбрах точно дали се оправдаваше или хвалеше. Но сега, когато я видях, съм склонна да мисля, че се е хвалил.
— Но… но как… Искам да кажа — тя е толкова висока, а той… хм…
Сега очите й се присвиха, искрейки от смях.
— Не ми е разказвал такива подробности, Роик. Това не би било рицарска постъпка.
— Спрямо вас? Да, сигурно.
— Спрямо нея.
— О! О… Хм… аха.
— А щом стана дума за това, някога чух от него, че разликата в ръста няма никакво значение, когато и двамата лежат. И смятам, че съм напълно съгласна с това.
С усмивка, която той определено не би посмял да интерпретира, тя тръгна да търси Ники.
* * *
Не мина и час, когато, за учудване на Роик, Пим го повика по ръчния комуникатор и му заповяда да приготви лимузината на м’лорд. Роик спря колата пред входа и влезе в покрития с черно-бели плочки вестибюл, където откри м’лорд, помагащ на госпожа Ворсоасон да се облече.
— Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб? — разтревожено я питаше м’лорд. — Искаше ми се да те изпратя до вкъщи и да се убедя, че всичко ще е наред.
Госпожа Ворсоасон притисна ръка към челото си. Лицето й беше бледо и влажно от пот — почти зелено.
— Не. Не, Роик ще ме закара. Връщай се при гостите си. Те са пристигнали отдалеч, а ти ще бъдеш с тях за много малко време. Съжалявам, че се държа така отвратително. Моля те, предай най-искрените ми извинения на графа и графинята.
— Ако се чувстваш зле, значи се чувстваш зле. Извиненията нямат нищо общо. Как мислиш, дали не се разболяваш? Мога да ти изпратя нашия личен лекар.