Читать «Памет» онлайн - страница 28

— Здравейте, капитане. Здравейте, генерал Хароче. — Като най-младши от всички присъстващи офицери, Майлс ги поздрави, откозирувайки приблизително в тяхната посока, на което те отвърнаха по същия начин. Той не познаваше добре секретаря на Илян. Капитанът заемаше този неблагодарен пост от около две години, така че Майлс имаше преднина от около шест години опит в съвместна работа с Илян, ако е позволено да се мисли за това именно с тези термини.

Капитанът протегна ръка към закодирания инфодиск.

— А, докладът ви, добре. Подпишете тук, моля.

— Аз… исках да го предам лично на шефа. — Майлс кимна към затворената вътрешна врата.

— Днес не може. Няма го.

— Няма ли го? Надявах се… трябва устно да прибавя някои неща.

— Ще му предам веднага щом се върне.

— Скоро ли ще се върне? Мога да го почакам.

— Няма да е днес. Извън града е.

„Мамка му!“

— Какво пък… — Майлс неохотно протегна инфодиска към този, за когото беше предназначен и четири пъти притисна дланта си към скенера на комуникационния пулт, за да документира предаването на доклада. — А… той оставил ли е някаква заповед за мен? Трябва да е знаел, че всеки момент ще пристигна.

— Да, лейтенант. Свободен сте, докато той не ви повика.

— Мислех, че е нещо спешно, след като ми заповядаха да дойда с първия кораб. Вече няколко седмици стоя без работа, затворен между четирите стени на кораба.

— Какво да ви кажа? — сви рамене секретарят. — Понякога ИмпСи случайно си спомня, че е военна организация. Спешно бързай и после чакай.

Очевидно от този човек нямаше да научи нищо друго, освен заповяданото му. Но щом разполагаше с толкова време… неговият малък хитър план, за който в последните дни се стараеше дори да не мисли — да се измъкне на Ескобар за тайно лечение — отново изплуваше на повърхността.

— Значи съм свободен, така ли? Имам ли време — и разрешение — да посетя родителите си на Сергияр?

— Боя се, че нямате. Трябва да сте готов да се явите тук в рамките на един час след повикването. Така че е по-добре да не напускате града. — Забелязал стъписаното изражение на Майлс, той прибави: — Много съжалявам, лейтенант Воркосиган.

„Но не толкова, колкото съжалявам аз.“ Той с усилие изгони въртящият се в главата му негов собствен афоризъм — „Никой боен план не издържа след първия сблъсък с противника“.

— Ами… предайте на Илян, че бих искал колкото е възможно по-скоро да се видя с него.

— Разбира се. — Секретарят си записа.

— Как са родителите ви, лейтенант Воркосиган? — добродушно попита генерал Хароче. Генералът изглеждаше на около петдесетина години, но косите му вече се побеляваха, а зелената му униформа беше малко измачкана. Майлс харесваше дълбокия му, богат глас, в който понякога се промъкваше хумор и се чувстваше едва доловим провинциален акцент от западните области, който дори годините, прекарани в столицата, не бяха изгладили. Работата на Хароче му бе донесла страхотна репутация във вътрешните кръгове в Службата, макар че извън пределите й той беше практически неизвестен. Качество, което доста импонираше на Майлс. Беше постъпил в ИмпСи около година преди Майлс, но след едно десетилетие във вътрешния отдел всеки щеше да побелее. А язвата му е осигурена със сигурност.