Читать «Памет» онлайн - страница 263

— В такъв случай, милорди, — заговори Грегор, — какво ще Ни посъветвате?

Ворховиц пак погледна колегите си, които му кимнаха в отговор, и замислено сви уста:

— Той е подходящ, Грегор.

— Благодаря ви. — Императорът се обърна към Майлс. — Преди малко с теб обсъждахме свободните места за работа. Така се получи, че тази седмица имам още една — постът на осмия Ревизор. Искаш ли го?

Майлс успя да не припадне.

— Това е… постоянен пост, Грегор. Ревизорите се назначават пожизнено. Сигурен ли си, че…

— Не е задължително да са пожизнени. Ревизорите могат да подават оставка, да бъдат отстранени посредством дискедитиране — точно както Ревизорът може да бъде убит или внезапно да умре.

— Не съм ли малко млад за тази работа? — А току-що се чувстваше толкова стар…

— Ако приемете този пост — обади се Ворховиц, — ще станете най-младият Имперски Ревизор в бараярската история след Периода на изолация. Проверих в архивите.

— Генерал Ворпарадийс… със сигурност няма да одобри това. Както и хората, които мислят като него. — „По дяволите, та Ворпарадийс ме смята за мутант!“

— Генерал Ворпарадийс — отвърна Ворховиц — смяташе, че и аз съм прекалено млад за тази работа, а когато ме назначиха, бях на петдесет и осем. Сега може да насочи неодобрението си към вас — то изобщо няма да ми липсва. А освен на практика уникалните знания, които сте придобили за десет години в ИмпСи, вие имате по-голям галактически опит от които и да е трима от нас, седящите в тази стая, взети заедно. Доста необичаен опит, но доста обширен. Той ще бъде съществено допълнение към нашата обща база данни.

— А вие… ъ-ъ… чели ли сте досието ми?

— Преди няколко дни генерал Алегре беше така любезен да ни предостави пълно копие. — Погледът на Ворховиц се плъзна по гърдите на Майлс и по нагледните препоръки, които ги украсяваха. За щастие, Имперската Служба не даваше материални свидетелства за порицанията, иначе куртката му щеше да провисне.

— Тогава знаете… че с последния ми оперативен доклад за ИмпСи имаше малък проблем. Не, голям проблем — поправи се той. И потърси по лицето на Ворховиц някакъв признак за скрито неодобрение. Изражението му беше сериозно, но не и осъдително. Или той не знаеше? Майлс огледа всички Ревизори. — Едва не убих един от нашите куриери, когато получих поредния си припадък. Илян ме уволни, защото го излъгах за случая. — Ето. Толкова прямо, неукрасено и правдиво, колкото можеше.

— Да. Вчера с Грегор няколко часа обсъждахме този въпрос. Саймън Илян също присъстваше. — Ворховиц присви очи и погледна към Майлс с пределна сериозност. — Като се има предвид, че сте фалшифицирали доклада си, какво ви спря да не приемете този изключителен подкуп от Хароче? Мога практически да гарантирам, че никой нямаше да се досети за това.

— Хароче щеше да знае. Галени също. И аз. Двама могат да пазят тайна, ако единият от тях е мъртъв. Но не и трима.

— Вие със сигурност щяхте да надживеете капитан Галени, а навярно и Хароче. Тогава?

Майлс рязко въздъхна и бавно проговори:

— Някой можеше да оцелее — някой с моето име и в моето тяло. Но това вече нямаше да съм аз. Щеше да е човек, когото ми е… не особено приятен.