Читать «Памет» онлайн - страница 23

„Боже, колко е болезнено!“ Почти с облекчение щеше да избяга от адмирал Нейсмит и да се върне към лорд Воркосиган. Лорд Воркосиган нямаше полов живот.

Майлс замря. Така… кога се бе случило това, кога… в живота му започна да не му достига нещо? „Всъщност много, много отдавна.“ Странно. До този момент не беше обръщал внимание на това.

Таура отвори очи — в тях проблясваха медни искрици. Тя го дари със сънна, зъбата усмивка.

— Гладна ли си? — поинтересува се Майлс, предварително знаейки отговора.

— Аха.

Следващите няколко минути посветиха на приятно проучване на дългото и разнообразно меню, предлагано от корабния камбуз, после пратиха огромна поръчка. Имайки подръка Таура, радостно съобрази Майлс, той можеше да опита практически от всички ястия, бе да рискува да остави купища недоядена храна.

Докато чакаха поръчката, Таура повдигна възглавниците, седна на леглото и замислено се загледа в него с блясък в златистите си очи.

— Спомняш ли си първия път, когато ме нахрани?

— Да. В тъмниците на Риовал. С онзи отвратителен блок сух порцион.

— По-добре сух порцион, отколкото сурови плъхове, трябва да отбележа.

— Сега мога да ти дам нещо по-приятно.

— И то колко!

Когато се спасяваха хора, те трябваше да остават в безопасност. Нима смисълът не беше в това? „И после всички живеем щастливо, нали?“ Докато не умрем. Но сега, с надвисналата над него заплаха за уволнение по медицински причини, можеше ли да бъде толкова сигурен, че Таура първа ще си отиде? Може би в крайна сметка първи щеше да е адмирал Нейсмит…

— Това беше една от първите ми спасителни операции. И, в известен смисъл, една от най-добрите досега.

— Любов от пръв поглед ли беше?

— Мм… честно казано, не. По-скоро приличаше на ужас от пръв поглед. За да се влюбя, ми трябваше около час.

— С мен беше същото. Започнах да се влюбвам в теб едва когато се върна за мен.

— Нали знаеш, че… това не започна точно като спасителна операция. — Явно преумаляване. Всъщност го бяха наели да „сложи край на експеримента“.

— Но ти я превърна в спасителна. Струва ми се, че това е любимото ти занимание. Винаги си щастлив, когато спасяваш някого, независимо от това колко опасно може да стане.

— Не всички награди в работата ми се измерват в пари. Не отричам, че изпитвам емоционална потребност да измъквам някого напълно отчаян от дълбока-предълбока яма. Особено когато никой друг не вярва, че е възможно. Обожавам да се самоизтъквам и публиката винаги е толкова благодарна. — „Е, Ворберг може би не е.“

— Понякога се чудя дали не си като онова бараярско момче, за когото ми разказа. Онзи, който раздавал на всички печен дроб за Зимния празник, защото самият той много го обичал. И винаги много се огорчавал, че никой не подарявал дроб на него.

— Аз нямам нужда да ме спасяват. Обикновено. — Миналогодишният му престой на Архипелага Джаксън бе едно от малкото изключения. Изключвайки и факта, че споменът му за това време представляваше тримесечно бяло петно.