Читать «Памет» онлайн - страница 22

Таура бе последната оцеляла от всички нейни събратя-прототипи. Всички те бяха генетично програмирани за кратък живот. Отчасти навярно като предпазна мярка, отчасти за да им внушат войнишка смелост — на базата на някаква мъглява теория, че краткият живот по-лесно се жертва в битка, отколкото дългия. Майлс смяташе, че нейните създатели не са разбирали нито от смелост, нито живота въобще. Когато супервойниците умираха, те умираха бързо, без продължителните години на артритна старост, постепенно приучавайки ги към мисълта за смъртта. Те страдаха само седмици, рядко — месеци, толкова яростно, колкото и животът им. Сякаш бяха създадени да изгорят в пламъци, а не да се превиват от безсилие. Майлс се загледа в няколкото сребристи нишки в махагоновата й грива. Миналата година ги нямаше.

„Тя е едва на двайсет и две, за Бога!“

Корабната лекарка на „Дендарии“ внимателно я беше прегледала и й бе дала лекарства, за да забави яростния й метаболизъм. Сега Таура ядеше само колкото двама мъже, не колкото четирима. Година след година бяха удължавали живота й, сякаш теглеха гореща златна тел. И все пак някога тя щеше да се скъса.

Още колко й оставаше? Година? Две? Дали когато Майлс се върнеше при „Дендарии“, Таура щеше да е там, за да го посрещне с официалното „Привет, адмирал Нейсмит“ пред другите и с твърде неофициалното, да не кажем грубичко и неприлично „Здрасти, любовниче“, щом останеха насаме?…

„Добре че обича адмирал Нейсмит. Лорд Воркосиган не би могъл да го понесе.“

Малко виновно се замисли за другата любовница на адмирал Нейсмит, явната и признатата — Ели Куин. На никой не трябваше да обяснява или да се извинява, че е влюбен в такава красавица. Тя очевидно бе достойна за него.

Не че изневеряваше на Ели Куин. Формално погледнато, Таура беше дошла преди нея. И двамата с Ели не си бяха давали обети, клетви или обещания. Не че не го беше искал, беше я питал мъчително и многократно. Ала и тя беше влюбена в адмирал Нейсмит. Не в лорд Воркосиган. Само мисълта за това, да се превърне в лейди Воркосиган, завинаги прикована на планета — по нейните думи „буца блатна кал“ — бе достатъчна, за да накара израслата в космоса Куин да избяга с писъци в противоположната посока или поне неловко да се извини.

Любовният живот на адмирал Нейсмит малко приличаше на юношеска мечта: неограничен и понякога съвсем удивителен секс без никакви отговорности. Защо това вече не му харесваше толкова?

Обичаше Куин. Обичаше нейната енергия, ум и напоритост. Имат и обща страст — армията. Тя бе един от най-добрите му приятели, които някога бе имал. Но в крайна сметка тя можеше да му предложи само… пустота. Двамата нямаха по-добро съвместно бъдеще, отколкото имаше между него и Елена, привързана към Баз, или както между него и Таура. Която умираше.