Читать «Памет» онлайн - страница 16

— Какво ще стане, ако пак припаднеш по време на пътуването? — Ели, навела се над ком-пулта, съсредоточено изучаваше ноктите си.

— Нищо особено — сви рамене той.

— Откъде знаеш?

— Ами…

Тя остро го изгледа.

— Не знаех, че отхвърлянето на истината може толкова рязко да понижи коефициента на интелигентност. По дяволите, трябва да направиш нещо за тези пристъпи. Не може просто да… забравиш за съществуването им, макар че очевидно се опитваш да направиш точно това.

— Не, наистина се опитвах да направя нещо. Мислех, че лекарката на „Дендарии“ ще успее да се справи с проблема. Отчаяно исках да се върна във флота, при лекар, на когото мога да вярвам. — „Е, може да й се вярва, да, само че тя казва, че не може да ми помогне. Сега трябва да измисля нещо друго.“

— Доверил си се на нея. Защо не на мен?

Майлс успя да свие неловко рамене. Явната недостатъчност на този отговор го накара да прибави умиротворително:

— Тя изпълнява заповеди. Беше ме страх, че може да се опиташ да направиш нещо — за мое добро, разбира се — независимо дали го искам или не.

След като отдели минута, за да осмисли това, Куин продължи вече по-малко търпеливо:

— Ами собственият ти народ? Имперската военна болница във Ворбар Султана вече почти се доближава до галактическите медицински стандарти.

Той не отговори веднага.

— Трябваше да го направя миналата зима — накрая каза Майлс. — А сега… сега съм принуден да търся други възможности.

— Значи просто си излъгал началниците си. И са те хванали.

„Все още не са ме хванали.“

— Знаеш какво рискувам да загубя. — Той се изправи, заобиколи бюрото и я хвана за ръката преди да е започнала да си гризе ноктите. Прегърнаха се и Майлс я притегли надолу, за да я целуне. Усещаше страха, потискан в нея също толкова, колкото и в него, усещаше го в ускореното й дишане и мрачните й очи.

— О, Майлс! Кажи им — кажи им, че тогава мозъкът ти още не се е бил размразил. Че не си бил отговорен за преценките си. Предай се на милостта на Илян, бързо, преди да е станало още по-лошо.

Той поклати глава.

— До миналата седмица това можеше да успее, но след случая с Ворберг? Мисля, че няма как да стане по-лошо. Самият аз не бих се отнесъл снизходително към свой подчинен, който ми изиграе такъв номер. Така че защо да го прави Илян? Освен ако… изобщо не е бил запознат с проблема.

— Велики и малки богове, нали не вярваш, че можеш да продължаваш да го криеш?

— Тези сведения се отстраняват от доклада за операцията съвсем леко.

Куин ужасено се отскубна от ръцете му.

— Мозъкът ти наистина е пострадал от замразяването.

Изкаран от релси, Майлс изсумтя:

— Илян много грижливо култивира репутацията си на всезнаещ бог, но това си е чисто преувеличение. Не позволявай на ония значки с окото на Хор — той имитира емблемата на ИмпСи, като долепи палци и показалци в триъгълник и примига като бухал през тези импровизирани очила — да влияят на мисленето ти. Ние само се опитваме да изглеждаме така, сякаш знаем какво правим. Виждал съм секретните файлове, знам как се прецакват нещата зад кулисите. Онзи чудноват чип в мозъка на Илян не го прави гений, а само забележително противен.