Читать «Памет» онлайн - страница 13

— Ние мислехме, че може да разделиш сегашните задължения на Баз — подсказа Елена.

— Да. Първият ми заместник по инженерната част е готов за повишение — увери го Баз. — Чисто технически, той дори е по-добър от мен. И по-млад, както знаеш.

— И всеки знае, че от години подготвяш Ели Куин за командир — продължи Елена. — Тя мечтае за това повишение. И е готова за него. Мисля, че през последната година тя доказа нееднократно способностите си.

— Тя не е… бараярка. Илян може да се заяде за това — печелеше време Майлс. — Това е твърде важен пост.

— Досега не е имал нищо против. Вече я познава достатъчно добре, за да си състави за нея определено мнение. Освен това много от щатните агенти на ИмпСи също не са бараярци — отговори Елена.

— Сигурни ли сте, че искате официално да напуснете? Искам да кажа, наистина ли се налага? Не е ли достатъчно да си вземете безсрочен отпуск?

Елена поклати глава.

— Когато хората стават родители… те се променят. Не знам дали ще искам после да се върна.

— А аз си мислех, че армията те привлича. Че копнееш за това с цялото си сърце, повече от всичко. Като мен. — „Имаш ли представа, че всичко това е заради теб, само заради теб?“

— Така беше. И го получих. Но вече… се уморих. Зная, че за теб „достатъчно“ не значи нищо. Съмнявам се, че и най-невероятните успехи някога ще те удовлетворят.

„Защото душата ми е толкова пуста…“

— Но… през цялото ми детство, през цялата ми младост Бараяр ми е набивал в главата, че да си войник е единственото смислено занятие на света. Най-важното, което може да се постигне в живота. И че никога няма да стана някой, защото никога не мога да стана войник. Е, аз доказах, че Бараяр греши. Аз станах войник, при това адски добър.

— Вярно е…

— И сега стигнах дотам, че се питам в какво друго е сгрешил Бараяр. Например кое е най-важното на света и кой е истински важен. Когато миналата година ти беше в криостаза, прекарах много време с майка ти.

— О! — „Да, тя отиде на родния си свят, на който някога се бе заклела никога повече да не стъпи, да…“

— Много разговаряхме. Винаги съм смятала, че й се възхищавам, защото на младини е участвала в Ескобарската война, сражавайки се за колонията Бета преди да емигрира на Бараяр и да се омъжи за баща ти. Но веднъж тя започна да изброява каква е била някога. Астрокартограф и изследовател, капитан на кораб и военнопленничка, съпруга, майка, политик… списъкът продължаваше и продължаваше. Нямало начин да предполага, каза ми майка ти, каква щяла да стане после. И аз си помислих… и аз искам да съм такава. Да съм като нея. Не само едно нещо, а цяла вселена от възможности. Искам да открия още какво мога да бъда.

Майлс крадешком погледна Баз, който гордо се усмихваше, гледайки жена си. Това решение несъмнено се дължеше на нейната воля. Но Баз абсолютно винаги е бил неин покорен роб. Каквото и да кажеше тя, той предварително се съгласяваше. По дяволите!