Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 9

Освен градините и епикурейският живот, Чалмис имаше още едно хоби — възстановяване на старинна техника за музеите. Той разполагаше с прекрасно оборудвана работилница, където той, забравяйки за всичко, можеше с часове да човърка микроскопичните части на всевъзможни платки и схеми.

Някои образци датираха от времето на неговата младост; постепенно той стана такъв експерт, че се заемаше с всякакви конструкции. Затова пък Чалмис нищо не разбираше от съвременната бактериална електроника, където компютрите се отглеждаха, а не се конструираха. Неговите усилия високо се ценяха от няколко научни историци и оставаха напълно неизвестни за простосмъртните.

Аная разбираше от работата му по-малко, отколкото той от нейната, но и у двамата имаше нещо общо — страстната ненавист към всякакъв вид пречки. Всеки проявяваше същото уважение към работното време на другия, каквото желаеше да получи сам и това взаимно невмешателство силно ги сближаваше. В следващите дни Аная, потопила се напълно в работата си, можеше спокойно да пропусне обед или вечеря, без да се притеснява, че някой ще дойде да я търси и с това ще я откъсне от заниманията й. Чалмис, от своя страна, се отказваше от отговорностите си като добър домакин. Когато орбитите им случайно се пресичаха, срещите им бяха пълни с взаимната благодарност за предишното отсъствие на другия.

* * *

Такава среща се случи една вечер, около седмица след пристигането на Аная. Гостенката и домакинът блажено се излягаха край къщата в кресла, меки като кушетки. Те полулежаха един до друг, гледайки в небето. На запад хоризонтът светеше в червено и лимонено, чистата зеленина по края плавно преминаваше в ултрамарин. Над залязващото слънце блестеше искрицата на Венера, на места просветваха и по-ярките звезди. Аная броеше приличащите на падащи звезди проблясъци — на десетина метра над главите им изгаряха комарите, натъкнали се на автоматичната силова бариера.

— … седем, осем… Чалмис, а вярно ли е, че могат да изсмучат всичката кръв от човек за петнайсет минути?

— Съмнявам се — лениво отговори той. — Предполагам че ако те нападне цяло ято, може да загубиш много кръв. Макар че са дълги около дванайсет сантиметра, това най-вече са крила и крака. Едва ли комар може да изсмуче повече от пет милилитра. Но виж, отровата им е истински проблем. — Той отпи от високата чаша глътка лимонада с лед. — Особено ако тези твари са от районите с висока радиация — такива могат да ти докарат и лъчево изгаряне.

— Пази се от онези, които светят в тъмното, а? Дванайсет, тринайсет… ох, погледни какъв красавец!

Известно време те мълчаха, отпивайки от лимонадата.

— Как върви твоят нов сън? — попита накрая Чалмис. — Направи ли онова, което искаше?

Аная се забави с отговора.

— Да, актуализацията върви много гладко.