Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 8

— А аз си мислих, че всички „усещачки“ са порнография — съобщи изумено Чалмис.

— Не. Някои съчинители работят за подрастващите — сериозно поясни тя, подемайки любимата си тема. — Но много малко деца имат приставки за възпроизвеждане на сънища, така че този пазар е ограничен. И аз смятам да съчиня нещо детско за колония Бета — ако успея да изкопча от теб достатъчно подробности за общия фон.

— Любопитна идея. А можеш ли да съчиниш точен и детайлен сън за място, където никога не си била и едва ли някога ще бъдеш?

Тя сви рамене.

— Бъдещите зрители също не са били там, затова никой няма да придира за подробностите. Ти си единствения, който може да ме разкритикува, но ти не съчиняваш сънища. Дори не гледаш.

— И слава Богу! Изпитвам непреодолимо отвращение към мисълта да си наблъскам мозъка с електроди. — Той посочи към двете сребристи кръгчета на слепоочията на Аная. — Тук, без съмнение, се проявява моето древно американско възпитание.

— Ти си непоправимо старомоден — отговори тя, без да изобщо да се обижда. — И все пак… операцията по присаждане на имплантант за възпроизвеждане е много по-проста от присаждане на имплантант за съчинител. И напълно безболезнена. Затова пък после ще можеш да си купуваш моите работи.

— Моля те, не ме изкушавай. Против съм не заради болката, въпросът е принципен.

— Както искаш. Във всеки случай долетях до тази пустош не за да рекламирам апарати за възпроизвеждане на „усещачки“. Замислила съм едно изследване…

— За еротичен сън? Скъпа, това е прекрасно! Ще се радвам да ти помогна.

Той церемониално целуна ръката й. Тя се усмихна и я издърпа.

— Побъркан. Впрочем, може да се заемем и с това. Всъщност се канех да те попитам дали може да остана тук за седмица или две, за да завърша една работа. В къщи направо не ме оставят на спокойствие.

— Аха. Значи, не са кредитори. Много ли си просрочила договора?

— Мъничко. Всъщност… с няколко месеца. И моят дистрибутор вече заплашва да предприеме мерки. — Тя се опита да придобие вид на невинна жертва.

— А аванса, естествено, си го изхарчила…

— Естествено. — Тя се втренчи във върховете на ботушките си. — Но причината не е в това. Просто в момента не искам да съчинявам продължение на този сън или каквото и да било от този род. Това беше дреболия. А аз искам да опитам съвсем нова област. И да поработя над нови идеи.

Тя си помисли че условията на необичайния договор не й позволяват излишна откровеност. А жалко. С никой не би го обсъдила толкова охотно, както с Чалмис. Неговото мнение беше най-ценното за нея, защото не му влияеха модата или мнението на другите. Тази негова особеност компенсираше в очите на Аная безразличието му към съвременната култура, която понякога я вбесяваше.

— Разбира се, скъпа. Остани колкото ти душа иска. — Чалмис дори не й намекна, че се е натресла без покана. — Можеш да се настаниш в онази стая, в която беше миналия път, ако ти е харесала; оттогава никой не я е ползвал. Поговори с Чарлз за спално бельо, храна и всичко останало. А после ще ти покажа най-новите музейни експонати.