Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 16

— Уверена съм, че всичко това е заради съня — заяви тя на приятеля си. — И мисля, че ще го използват като оръжие.

Рано сутринта те седяха в разкошната библиотека на Чалмис. Аная беше уморена до смърт, но нервната възбуда не й позволяваше да заспи. Чалмис грижливо я захранваше с успокоителни думи и изискани закуски, опитвайки се по някакъв начин да намали напрежението.

— Та аз го почувствах, дори ти го почувства! Но аз толкова се бях увлякла, възхищавайки се от своите способности… аз исках да направя този сън! Трябва да си върна тази касета, и колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Успокой се, не бързай. Да започнем отначало. Как сънят може да стане оръжие?

— Сънят — това е своеобразно хипнотично внушение, само че много по-силно. Моята работа беше по поръчка, настроена е за конкретна личност. Мисля, че ако жертвата гледа този сън няколко нощи подред, то самоубийството ще стане неизбежно. Планът е идеален: убиецът даже не трябва да се приближава до жертвата. А после ще унищожи касетата и повече никой нищо няма да може да докаже.

— Много интересна идея. Какво мисли полицията за нея?

Аная се намръщи.

— Изглежда, че цялата тази история не ги заинтересува така, както би трябвало. Детективът се захвана с реалните улики.

— Какво пък, те ще трябва да предоставят доказателства в съда, сама разбираш това. А идеята е ефимерно понятие. Винаги съм смятал, че „усещачките“ са нещо от рода на супервидео. По-съвършена илюзия, и това е всичко.

— Да, по-голяма част от сюжетите са именно такива. Но има и откровения, и чисти абстракции. Те действат по-открито и непосредствено. Изобщо не е задължително да маскираш психическия символизъм в персонажи и сюжети, те и така се виждат. — Разтревожена, Аная започна да се разхожда напред-назад. — Но виждаш ли, ако мен, съчинителя, ме обземе страх или някоя друга силна емоция, то аз мога в известен смисъл да я опаковам в съня и да се избавя от нея. Получава се много терапевтичен ефект — за мен. Придобивам власт над проблема в процеса на работа над него. Но това не винаги сработва по подобен начин за човека от другия край — този, който гледа моя сън. Емоцията възниква, промъква се в съзнанието му и сега вече той трябва да търси начин да се избави от нея — или да не се избави, това също не е изключено.

— Добре, ще приемем теорията ти като работна хипотеза. Между другото, забелязах че говориш за абстрактен „убиец“, а не за Кинси. Защо?

— Не съм сигурна в нищо — поклати глава Аная. — Никога не съм срещала толкова хлъзгав тип като Кинси. Освен това той не ми направи впечатление на човек, който притежава вдъхновението, необходимо за написване на този сценарий. Така че нека да наречем автора му „Шефа“.